— Трябва да се прибирам.
Хвърли топката към улицата, където тя отскочи от една кола с впечатляващо издумкване, хукна след нея и се скри от погледа ми.
Намерих „Капизи, Джанел“ в тънкия като списание телефонен указател на единствената бензиностанция на Уинд Гап. После взех голяма чаша газиран ягодов сок и отидох на адреса: „Холмс“ 3617.
Домът на Капизи се намираше в периферията на евтиния квартал в най-източния край на града — запуснати, тристайни къщи, чиито наематели в повечето случаи работеха в близката свинеферма (голямо предприятие, произвеждащо близо два процента от свинското месо в страната). Попитайте някой беден жител на Уинд Гап и почти със сигурност ще ви каже, че работи в свинефермата и че баща му също е работил там. В развъдника има прасенца сукалчета, на които трябва да се подрязват зъбите; свине майки за осеменяване и затваряне в клетки; отходни ями за почистване. В кланицата е доста по-зле. Едни работници товарят прасетата и ги вкарват в канала, където е пневматичният уред за зашеметяване. Други хващат квичащото и ритащо животно за задните крака, заканват го на подемника и го вдигат с главата надолу. Режат гърлото му с остър нож и кръвта потича като гъста червена боя по плочките. Следва ваната за щавене. Постоянният шум — отчаяно, пронизително квичене — кара повечето работници да носят тапи за уши и те прекарват дните си в тиха ярост. Вечер се напиват и слушат силна музика. В местния бар „Хийла“ не сервират свинско, само пилешко, което вероятно се произвежда от също такива гневни работници в някое друго мизерно градче.
За да бъда изчерпателна, трябва да добавя, че майка ми притежава цялата компания и получава около 1,2 милиона долара дивидент всяка година. Други хора управляват бизнеса вместо нея.
На предната веранда на семейство Капизи лежеше мързелив котарак. Когато се приближих, чух звука от някакво предаване по телевизията. Почуках на мрежестата врата и изчаках. Котаракът дойде да се отърка в краката ми; усетих ребрата му през панталона си. Почуках пак и вътре някой изключи телевизора. Котаракът се шмугна под люлката на верандата и измяука. Изчаках още две секунди и пак почуках.
— Мамо? — чух детски глас през отворения прозорец.
Приближих се и през прашната мрежа против насекоми видях слабо момченце с тъмни къдрици и големи очи.
— Хей, здрасти. Извинявай, че те безпокоя. Ти ли си Джеймс?
— Какво искаш?
— Здравей, Джеймс. Извинявай, че те прекъснах. Нещо интересно ли гледаше?
— Полицайка ли си?
— Опитвам се да открия кой нарани твоята приятелка. Може ли да поговорим?
Той остана там и разсеяно прокара пръст по перваза на прозореца. Седнах на люлката, в най-отдалечения от него край.
— Казвам се Камий. Един твой приятел ми каза какво си видял. Едно момченце с много къса руса коса.
— Ди.
— Така ли се казва? Видях го в парка. В същия парк, където сте си играли с Натали.
— Тя я отведе. Никой не ми вярва. Страх ме е. Не трябва да излизам от къщи. Мама има рак. Болна е.
— Ди ми каза. Разбирам те. Надявам се, че не съм те уплашила, като идвам така.
Той започна да стърже с нокът по мрежата. От шума ме засърбяха ушите.
— Ти не изглеждаш като нея. Ако изглеждаше като нея, щях да повикам полиция. Или да те застрелям.
— Тя как изглеждаше?
Момченцето сви рамене:
— Вече разказах. Сто пъти.
— Разкажи и на мен.
— Беше стара.
— Стара като мен ли?
— Стара като майка.
— Какво друго?
— Имаше бяла нощница и бяла коса. Беше цялата бяла, но не като призрак. Това повтарям постоянно.
— Бяла в какъв смисъл?
— Ами, като човек, който никога не е излизал от стаята.
— И когато Натали се приближи до гората, жената я сграбчи, така ли? — Използвах същия ласкателен глас, с който майка ми говореше на любимата си прислужница.
— Не лъжа.
— Вярвам ти. Значи жената сграбчи Натали, докато си играехте?
Той кимна:
— Много бързо. Натали търсеше летящата чиния в тревата. Тогава видях жената да се промъква в гората. Гледаше ни. Видях я преди Натали. Но не се уплаших.
— Сигурна съм.
— Даже когато тя хвана Натали, отначало не се уплаших.
— Обаче после си се уплашил, така ли?
— Не. — Гласът му затихна. — Не се уплаших.
— Джеймс, ще ми разкажеш ли какво се случи, след като жената сграбчи Натали?
— Дръпна Натали към себе си, сякаш я прегръщаше. После погледна към мен. Втренчи се в мен.
— Жената ли?