Онова лято се случиха и други неща. Внезапно станах неоспоримо красива. Можеше да бъде и обратно. Мериан беше признатата красавица: имаше големи сини очи, деликатен нос, съвършена остра брадичка. Чертите ми се променяха с всеки изминал ден, като че ли над мен преминаваха облаци, хвърлящи върху лицето ми изменчиви сенки, които ту го разкрасяваха, ту го загрозяваха. Но когато този процес се уталожи — и всички го забелязахме онова лято, същото лято, когато за първи път открих капчици кръв от вътрешната страна на бедрата си, същото лято, когато започнах ненаситно, ожесточено да мастурбирам — станах като наркоман. Бях обсебена от себе си. Влюбена във външността си, безсрамно флиртувах с отражението си във всяко огледало. И хората ме обичаха. Вече не бях нещастното момиче (което, колко жалко, изгуби сестра си). Вече бях красивото момиче (което, колко тъжно, изгуби сестра си). Бях известна.
Това беше същото лято, когато започнах да се режа със същия ентусиазъм, с който изучавах новооткритата си красота. Обожавах да обработвам плътта си, да бърша локвичката кръв с влажна кърпа и да разкрия, почти като с магия под пъпа си: плахо. Да напоя памуче със спирт и да почистя тънките очертания на: нагло. През последната година в гимназията имах склонност да пиша мръсотии, които по-късно поправих. След няколко бързи движения с ножа пичка стана птичка. Кур стана щур, а клитор неочаквано се трансформира в коптор.
Последната дума, която издълбах върху себе си шестнайсет години след като бях започнала, беше: изчезни.
Понякога чувах как думите се карат помежду си от различните части на тялото ми. От рамото ми гащи крещеше на черешка от вътрешната страна на десния ми глезен. От долната страна на палеца ми шиене ръмжеше сподавени заплахи към бебе точно под лявата ми гърда. Можех да ги накарам да млъкнат, като си помислех за изчезни, винаги сдържано и царствено, властващо над другите думи от високата си позиция на тила ми.
Освен това по средата на гърба ми, където е много трудно да достигнеш, има кръг от непокътната кожа с големината на юмрук.
През годините сама измислях шеги по свой адрес: Можеш да ме четеш като книга. Това е дълбоко запечатано в мен. Думите ми оживяват. Смешно, не мислите ли? Не понасям да се гледам, ако не съм облечена. Някой ден може да се консултирам с пластичен хирург да видим дали има начин да ме поизглади, но сега не съм готова да го направя. Вместо това пия и гледам да не мисля прекалено много за това, което съм причинила на тялото си. Вече не го правя, но през повечето време, докато съм будна, ръцете ме сърбят да хвана ножа. Сега няма да се задоволя с кратки думи. Двусмислие. Нечленоразделен. Лицемерност. В болницата в Илинойс едва ли ще одобрят тези импулси.
За любителите на научни термини има безброй определения за това състояние. Аз знам само, че рязането ми вдъхваше чувство за защитеност. То беше доказателство. Мисли и думи, запечатани на място, където можех да ги видя и да ги проследя. Истината, изписана с разкривен почерк, щипеща кожата ми. Кажете ми, че отивате на лекар, и ще издълбая тревога на ръката си. Кажете ми, че сте се влюбили, и ще очертая трагично върху гърдата си. Не съм сигурна, че исках да се излекувам. Просто вече нямах място за писане; драсках между пръстите на краката си — лош, плач — като наркоман, отчаяно търсещ здрава вена. Изчезни реши проблема. Бях запазила врата си, това първокачествено място, за последния надпис. После сама се предадох. Останах в болницата дванайсет седмици. Беше специално място за хора, склонни да се самонараняват; почти всичките бяха жени, повечето — под двайсет и пет. Когато отидох, бях на трийсет. Само шест месеца, след като бях спряла. Беше деликатен период от живота ми.
Къри дойде на свиждане веднъж, донесе ми жълти рози. Изрязали всички бодли, преди да му позволят да влезе. Събрали парчетата в пластмасови шишенца — Къри каза, че приличали на шишенца от лекарства — които заключили в шкаф, докато дойдат хората, извозващи боклука. Седнахме в дневната — без нито един остър ръб и облицована с плюш — и докато си говорехме за вестника, жена му и последните новини от Чикаго, аз внимателно оглеждах дрехите му за нещо остро. Катарама, безопасна игла, закопчалка на часовник.