— След като онова момиченце, малката Ан Неш, беше намерено удавено в реката. — Мама замълча за момент, за да отпие глътка студен чай. — Аз я познавах.
Ама измрънка и започна да се върти на стола.
— Не се е удавила — уточних, като знаех, че това ще подразни Адора. — Била е удушена. После са я хвърлили в реката.
— И после момиченцето на Кийн. Обичах и двете. Много ги обичах.
Майка ми се загледа тъжно в стената и Алън постави ръка върху нейната. Ама се изправи, изскимтя като развълнувано кученце, което може изведнъж да залае, и изтича по стълбите на горния етаж.
— Горкичката — каза майка ми. — И тя го преживява почти толкова тежко, колкото мен.
— Сигурна съм в това. Все пак се е виждала с тези момичета всеки ден — отбелязах заядливо. — Ти откъде ги познаваше?
— Уинд Гап, мисля, че няма нужда да ти напомням, е малко градче. Те бяха симпатични, красиви момиченца. Малки красавици.
— Обаче не си ги познавала лично.
— Познавах ги. И двете ги познавах.
— Откъде?
— Камий, моля ти се не прави така. Току-що ти казах, че съм разстроена и притеснена, а вместо да ме успокоиш, ти ме нападаш.
— Значи така. Зарекла си се да не припарваш повече до водни басейни?
Майка ми издаде рязък, хриплив звук.
— Веднага млъкни, Камий.
Загърна салфетката около остатъците от крушата, сякаш повиваше пеленаче, и излезе. Алън тръгна след нея, като си подсвиркваше вманиачено като едновремешен пианист, озвучаващ ням филм.
Всяка трагедия, която се случва на света, сполетява майка ми и това е нещото в нея, от което най-много ми се драйфа. Тя се тревожи за преживели нещастие хора, които никога не е виждала. Плаче на новини от всички точки на планетата. Човешката жестокост е твърде непоносима за нея. След смъртта на Мериан не излезе от стаята си цяла година. А това беше прекрасна стая: легло с балдахин, голямо колкото испански галеон; тоалетка, отрупана с матови шишенца с парфюми. Под, толкова красив, че го бяха снимали от няколко списания за интериорен дизайн: изработен от плочки истинска слонова кост, той огряваше нагоре цялото помещение. Тази стая и нейният разточителен под винаги ме бяха привличали, още повече защото ми бяха забранени. Знаменитости като Труман Уинсло, кметът на Уинд Гап, идваха да я виждат всяка седмица, като носеха свежи цветя и класически романи. От време на време зървах майка си, когато вратата се отвореше, за да влезе някой посетител. Винаги я виждах в леглото, подпряна на куп възглавници, облечена в някоя от тънките си нощници на цветчета. Никога не се престраших да вляза.
Срокът, който Къри ми беше дал за статията, изтичаше след два дни, а аз нямах почти никакъв материал. Седях в леглото с тържествено събрани върху корема ръце като мъртвец и мислех за известната ми до момента информация, опитвах се да я структурирам. Никой не беше видял отвличането на Ан Неш миналия август. Тя просто беше изчезнала и трупът й бе намерен във Фолс Крийк десет часа по-късно. Била удушена четири часа след отвличането. Колелото й не беше открито. Ако трябваше да дам някаква теория, предполагах, че е познавала похитителя си. Да отвлечеш насила дете с велосипед, е твърде шумна задача по тези тихи улици. Дали е бил някой от църквата или дори от квартала? Някой, на когото е имала доверие.
Ако убиецът е бил толкова предпазлив първия път обаче, защо е отвлякъл Натали посред бял ден пред очите на неин приятел? Не изглеждаше логично. Ако Джеймс Капизи е стоял по-близо до гората, вместо да се наслаждава на забранените слънчеви лъчи, дали сега той щеше да е мъртъв? Или Натали Кийн е била набелязана специално? Освен това тя е била държана по-дълго: изчезнала е два дни преди да бъде открита мъртва в тясната пролука между стените на железарията и фризьорския салон на често посещаваната Главна улица.
Какво е видял Джеймс Капизи? След разговора с момчето останах с известни подозрения. Не че не му вярвах. Но децата възприемат различно шокиращите събития. Момченцето беше видяло нещо ужасно и този ужас се бе трансформирал в злата вещица от приказките, в жестоката снежна кралица. Но дали престъпникът просто не е изглеждал женствен? Хилав мъж с дълга коса, травестит или момче с по-нежни черти? Жените не убиваха по този начин, просто не го правеха. Можете да преброите известните жени серийни убийци на пръстите на едната си ръка и жертвите им почти винаги са мъже — убийствата обикновено са със сексуален мотив. От друга страна обаче, върху момичетата не е имало сексуално посегателство и това също не беше обичайно.
Изборът на двете момиченца също бе странен. Ако не беше Натали Кийн, бях склонна да си помисля, че са станали жертви единствено поради лош късмет. Но ако Джеймс Капизи казваше истината, убиецът е трябвало да положи усилия, за да изкара Натали от парка, и ако е набелязал точно нея, то тогава и Ан не беше случайна жертва. Никое от двете момичета не беше толкова красиво, че да породи някакво непреодолимо влечение. Както беше казал самият Боб Неш, Ашли е най-красивата. Натали бе от заможно семейство, дошло сравнително наскоро в Уинд Гап. Ан беше от по-бедната прослойка на средната класа и родът Неш живееше в градчето от поколения наред. Двете момичета не са били приятелки. Единственото общо между тях бе, че и двете са били пакостници, ако можех да вярвам на Викъри. Освен това оставаше теорията за случайно появил се външен човек. Възможно ли беше Ричард Уилис наистина да вярва в това? Уинд Гап се намираше близо до главна пътна артерия за Йемфис. Но девет месеца са прекалено дълъг период, за да остане външен човек незабелязан, а пък при претърсването на гората около града досега не бяха открили такива следи. Даже почти нямаше диви животни — били са изтребени още преди години.