— Боже, каква гадна малка кучка си. Нищо не разбираш, знаеш само да се чукаш с наркомани. — Гласът на Мередит потрепери като тракане на пумпал, доближаващ ръба на маса.
— По-добре от този, с когото ти се чукаш — отговори сестра ми. — Здрасти, убиец.
Помаха на Джон, който като че ли едва сега я забеляза и на лицето му се изписа изражение, сякаш са му ударили плесница.
Понечи да тръгне към вратата, но в този момент от друга стая влезе Джей Си и го извика настрана. Две високи момчета, обсъждащи по мъжки въпросите за убийства и тийнейджърски купони. Разговорите в стаята стихнаха и всички погледи се насочиха към двамата. Джей Си потупа Джон по гърба и го побутна леко към вратата. Джон кимна на Мередит и излезе. Тя бързо тръгна след него с наведена глава и закрила лицето си с ръце. Точно преди да излязат, някакво момче извика:
— Детеубиец!
Обвинението бе посрещнато с нервен смях и завъртане на очи. Мередит се обърна към тълпата, озъби се и изкрещя:
— Начукайте си го всички.
Излезе и затръшна вратата.
Същото момче имитира за приятелите си едно престорено истерично „Начукайте си го всички“, като издаде задника си на една страна. Джей Си увеличи музиката — електронно обработен момичешки глас пееше за свирки.
Исках да изтичам след Джон и да го прегърна. Никога не бях виждала някой да изглежда толкова самотен, а Мередит трудно щеше да го утеши. Какво щеше да прави той, когато остане сам в празната барака за файтони? Преди да тръгна след него, Ама ме хвана за ръката и ме завлече на горния етаж във „ВИП стаята“, където тя, нейните блондинки и две момчета с еднакви бръснати глави започнаха да тършуват из гардероба на майката на Джей Си и да свалят най-хубавите дрехи от закачалките, за да си правят гнездо. Настаниха се на леглото в кръг от сатен и кожи, Ама ме дръпна до себе си и извади от сутиена си хапче екстази.
— Играла ли си на наркорулетка? — попита ме тя. Поклатих глава. — Екстазите се предава от език на език и човекът, в чиято уста се разтопи съвсем, е победителят. Това е най-хубавата стока на Деймън, затова може доста да ни хване.
— Не, благодаря, и така ми е добре — отговорих. Всъщност за малко щях да приема, но видях ужасените погледи на момчетата. Сигурно им напомнях за майките им.
— Ох, хайде де, Камий, няма да кажа на никого — разхленчи се Ама, като започна да човърка един от ноктите си. — Направи го с мен. Сестрички?
— Моля те, Камий! — изхленчиха Кайли и Келси. Джодис ме гледаше мълчаливо.
Дали оксиконтинът, дали алкохолът, дали сексът от по-рано, дали бурята, която още висеше мокра навън, дали обезобразената ми кожа (хладилник настойчиво пулсираше на едната ми ръка), дали обърканите мисли на майка ми. Не знам кое ми повлия най-силно, но изведнъж позволих на Ама да целува въодушевено бузата ми. Кимнах в знак на съгласие и Кайли подаде език на едното момче, което смутено предаде хапчето на Келси, която лизна второто момче, което с език, голям като на вълк, млясна Джодис, която колебливо подаде своя на Ама — и тя пое хапчето с език, мекичък и горещ, и го прехвърли в моята уста, прегърна ме силно и притисна екстазите върху езика ми, докато не усетих, че се разпада в устата ми. Разтвори се като захарен памук.
— Пий много вода — прошепна ми, после се закикоти, като се просна по гръб върху един хермелин.
— Майната ти, Ама, играта още не беше започнала — възнегодува момчето с вълчия език, почервеняло от яд.
— Камий е моя гостенка — заяви с престорена надменност тя. — Освен това малко добро настроение ще й се отрази добре. В живота й са се случили много гадни неща. Ние имаме мъртва сестра точно като Джон Кийн. И тя още не е успяла да го преодолее.
Говореше, сякаш се опитваше да разчупи леда между гостите на коктейл: Дейвид има собствен магазин за сушени плодове, Джеймс току-що се върна от командировка във Франция, а, да, а пък Камий още не е преодоляла загубата на мъртвата си сестра. Някой иска ли да му налея още?
— Трябва да тръгвам.
Изправих се твърде рязко и един червен сатенен сутиен увисна от едната ми страна. Имах петнайсет минути, докато дрогата ме хване, и не исках да бъда тук, когато това се случи. Отново обаче имах проблем: макар че пиеше, Ричард със сигурност нямаше да одобри нещо по-твърдо, а за нищо на света не исках да седя в горещата си стая сама и надрусана, и да се ослушвам за майка си.
— Ела с мен — каза Ама.
Бръкна в обемистия си сутиен, извади още едно хапче от подплатата, лапна го и се усмихна широко и жестоко на другите деца, които гледаха жално. За тях нямаше.