— Здрасти, Мий — каза сестра ми. Вече не беше превързана, но изглеждаше зачервена и трескава. — Играем си на кукли. Кажи, нямам ли най-красивата куклена къща на света?
Гласът й беше лигав, като на дете от семейно предаване от петдесетте. Трудно беше да повярвам, че това е същото момиче, което ми даде наркотици само преди две вечери. Сестра ми, за която се говореше, че дава приятелките си като сводничка на по-големите момчета, ей така за забавление.
— Да, Камий, не мислиш ли, че куклената къща на Ама е прекрасна? — повтори блондинката с бакъренорусата коса и пресипналия глас.
Джодис беше единствената, която избягваше погледа ми. Гледаше втренчено куклената къща, сякаш искаше да се скрие вътре.
— По-добре ли си, Ама?
— О, да, мила сестричке — изписка тя. — Надявам се, че и ти си по-добре.
Момичетата пак се изкискаха. Подразнена от играта, която не разбирах, излязох и затворих вратата.
— Можеш да вземеш и Джодис със себе си — извика една от тях след мен. Джодис вече не беше желана в компанията.
Напълних ваната с топла вода въпреки жегата — дори порцеланът изглеждаше нажежен — и седнах вътре гола, опряла брадичка на коленете си. В помещението се усещаше аромат на сапун с ментол и сладникавата, напомняща плюнка миризма на жена, правила секс. Чувствах се измъчена и употребена и сега ми стана хубаво. Затворих очи, потопих се и оставих водата да напълни ушите ми. Сама. Прииска ми се да издълбая това върху плътта си; даже се изненадах, че думата не е ощастливила с присъствието си тялото ми досега. Голото парче кожа на скалпа ми, където Адора беше оставила само корените на космите, настръхна, сякаш доброволно се предлагаше за тази мисия. Лицето ми също се охлади. Отворих очи и видях майка си, надвесена над ръба на ваната, с коса, увиснала от двете страни на лицето.
Надигнах се рязко, закрих гърдите си и плиснах малко вода върху розовата й памучна рокля.
— Миличка, къде беше? Много се притесних. Щях да тръгна да те търся сама, но Ама имаше лоша нощ.
— Какво й имаше
— Къде беше снощи?
— Какво й имаше на Ама, мамо?
Тя посегна към лицето ми и аз потреперих. Тя се намръщи и пак протегна ръка, погали ме по бузата, приглади назад мократа ми коса. Когато се дръпна, погледна влажната си длан смаяно, сякаш е похабила кожата си.
— Трябваше да се грижа за нея — отговори кратко. Кожата на ръката ми настръхна. — Студено ли ти е, милинка? Зърната ти са се свили.
Държеше чаша със синкаво мляко и мълчаливо ми го подаде. „Ако го изпия, или ще ми стане лошо и ще се уверя, че не съм луда, или нищо няма да ми стане и ще знам, че съм омразно създание“ — помислих си. Изпих млякото. Майка ми си затананика и облиза долната си устна почти сладострастно.
— Като малка никога не си била толкова послушна — отбеляза. — Винаги беше толкова своенравна. Може би духът ти малко се е пречупил. В добра насока. В полезна насока.
Излезе, а аз останах във ваната да чакам нещо да се случи. Да ме свие стомах, да ми прилошее, да вдигна температура. Седях неподвижно, както седя понякога в самолет, когато се страхувам, че едно рязко движение от моя страна може да причини катастрофа. Нищо не се случи. Когато станах и отворих вратата, Ама беше на леглото ми с небрежно скръстени върху гърдите си ръце.
— Отвратителна си, Камий. Да се чукаш с онзи убиец. Тя беше права, че си ужасна.
— Не слушай майка ни, Ама. Не можеш да й имаш доверие. Аз не… — Какво? Не вземам нищо от нея? Кажи го, ако го мислиш, Камий. — Не се настройвай срещу мен, Ама. В това семейство винаги прекалено бързаме да се нараняваме.
— Разкажи ми за кура му, Камий. Голям ли беше? — Говореше със същия престорен глас, както преди, но очевидно не беше спокойна: мърдаше под чаршафите, очите й блестяха малко гневно и лицето й беше зачервено.
— Ама, не искам да говоря за това с теб.
— Преди няколко вечери не беше толкова сериозна зряла жена, сестричке. Не сме ли вече приятелки?
— Ама, имам нужда да си легна.
— Тежка нощ, а? О, само почакай. Най-лошото тепърва предстои.
Целуна ме по бузата и се измъкна от леглото. Изтича по коридора, като тропаше с широките си пластмасови сандали.
Трийсет минути по-късно започна повръщането; разкъсващи, потни спазми, в които си представях как стомахът ми се свива и пръсва като при инфаркт. Седях на пода до тоалетната чиния между пристъпите, облегната на стената и облечена единствено с една широка фланелка. Отвън чувах крясъците на сините сойки. Вътре — крясъците на майка ми, която се караше на Гайла. Мина цял час, а аз още повръщах — зеленикава, смрадлива жлъчка, която изтичаше от мен като сироп, бавно и лигаво.