— Момент!… Веднъж само тръгна към коридора, понеже телефонът звънеше…
— В колко часа?
— Не зная!… Може да е било четири без четвърт… Да, малко преди да пристигнете…
— Кажете ми, Дешарно, кой се обаждаше?
— Не зная… Беше грешка…
— Сигурен ли сте?
— Да… Попитаха ме… попитаха ме зъболекарският кабинет ли е тук…
Но преди да произнесе последните думи, той сведе очи към пликовете, наредени на масата, с вид на човек, който търси да се улови за някаква мисъл. Това бяха циркуляри, които Лаже разпращаше на хиляди хора. Мегре проследи машинално погледа на разсилния и прочете на последния плик от купчината: Г-н. Йожен Деври, зъболекар-хирург, улица…
Той направи усилие да сдържи усмивката си!
— Е, какво? — запита комисарят, когато се върна при съдия-следователя и заместник-прокурора.
— Самоубийство! — потвърди последният. — Според лекаря изстрелът е даден на по-малко от петнайсет сантиметра от лицето… Лаже трябва да е имал много силно желание да сложи край на живота си, щом…
Двамата вдигнаха глави, когато Мегре отсече:
— Или да заспи!
— Мислите ли, че…
И погледът на съдията се насочи към госпожа Лаже, на която тъкмо вземаха отпечатъци от пръстите. Тя стоеше надменно изправена.
— Не зная още — призна Мегре. — Ако е престъпление, във всеки случай е добре скроено престъпление… Защото забележете: ние, така да се каже, присъствувахме на него… Сякаш убиецът нарочно е чакал присъствието на полицията…
Когато минаваше съдебният лекар, Мегре го спря.
— А вие, докторе, не забелязахте ли нещо ненормално?
— Бога ми, не… Несъмнено смъртта е настъпила моментално…
— А друго?
— Какво имате предвид?
— Нищо… Лаже трябва да е бил по-зиморничав и от мен… Забележете: облегалката на креслото му опира в радиатора…
Съдия-следователят и заместник-прокурорът се спогледаха. Мегре изчука още веднъж лулата в тока си. От благоприличие бяха закрили лицето на Лаже с кърпа, откачена от мивката. С една дума, следователите бяха свършили работата си и чакаха само знак да се разотиват.
— Я вижте, комисарю — обърна се неочаквано Мегре към кварталния комисар. — Забелязвам на бюрото два телефона: единият е свързан с централата, а другият — вътрешен… Той сигурно има връзка с чакалнята… Ще бъдете ли тъй добър да отидете да ми позвъните оттам?
Комисарят излезе. Зачакаха, наблюдавайки Мегре, който изглеждаше разсеян. Минаха минута-две. После полицейският комисар се върна учуден:
— Не чухте ли нищо?… Аз непрекъснато звънях…
Тогава Мегре:
— Ще благоволите ли да дойдете за малко с мен, господин съдия?
И го поведе към кабинета, където вече бе приел Дешарно и госпожа Лаже.
Мегре стоеше прав, с гръб към огъня, в любимата си поза, и говореше с небрежен глас, сякаш да се извини, че действува толкова експедитивно, и да не оскърбява много съдията.
— Съдбата пожела да пристигна тъкмо навреме и да наблюдавам разсилния…
— Нима той?… Но това е невъзможно, защото…
— Чакайте! И физически, и морално, вие познахте в негово лице един от тия следвоенни несретници, които са може би най-жалкото наследство, оставено ни от войната, във всеки случай най-окаяните й жертви, нали?… Човек, който е бил лейтенант Дешарно, човек, когото тогава положително са ценили високо!… След примирието той не заварва нищо от предишния си живот… Магазинът му е фалирал, жена му умира… И Лаже, чиято безочливост и безскрупулност прави чудеса в тия смутни времена, е човекът, който го спасява…
Мълчание. Мегре пълнеше за четвърти път лулата си.
— Това е всичко! — въздъхна той. — Лаже си служи с Дешарно, както всеки човек като него може да си послужи с един честен човек… А честността на последния много пъти ту се възпротивява, ту заспива, сепва се, бунтува се, така че в края на краищата чувството на Дешарно към тоя, който се представя за негов благодетел, се превръща в омраза… Омраза, подсилена от обстоятелството, че Лаже се сгромолясва на свой ред, тъй че в последна сметка Дешарно е продал честността си за паница леща…
— Не разбирам накъде…
— Накъде бия ли? И аз не зная. Поне до преди малко не разбирах. Представях си само двамата, работодателя и служащия, бившия сержант и бившия лейтенант, които са сменили ролите си… Представях си тая кантора, щурмувана от бедно облечени кредитори и от съдебни пристави, после — търсенето на изход, непогасените полици и чековете без покритие, целия жалък съпровод на подобни банкрути…
— Такъв именно е мотивът на заповедта за арестуване…
— Ще позволите ли за момент?
Мегре отвори вратата, повика Дешарно, който изглеждаше доста изплашен.