Още от гимназията нашето поколение бе сепнато в своето линеене, стреснато от напомнянето на поета, че след нас „потомство иде цяло“, на което трябва да завещаем… какво? Поне един голям идеал — си отговаряхме ний… още от гимназията…
Да се изтъкне това голямо „възпитателно значение“ на честните Вазови стихотворения — това беше една от целите на моя избор. Мисля, че по този начин — чрез тоя избор — съм дал възможност да изпъкне Вазов във всичкото си значение на „народен поет“ — „народен“ в пълния и широк смисъл на тази дума. Защото според мене, както съм казал и друг път, Иван Вазов не е поет на онова властващо днес съсловие, наречено българска буржоазия, което — въпреки малобройността си — иска да узурпира патента да представлява българския народ в неговата расова целокупност — не; защото Вазов беше нещо много повече: последният представител на отдавна изчезналата вече честна генерация на Българското възраждане, която започва с Паисия, преминава през Раковски, дядо Славейков, Ботев, Левски и много други — и завършва именно с Вазов. И като такъв Вазов сгреши тъкмо там, дето се опита да се откъсне от своята генерация — генерацията на Възраждането — и да се приспособи към чуждия нему дух на новите опошлени поколения, които проиграха идеалите на Възраждането — духовно, и политическо — още на другия ден след Освобождението, още в 1879 година. Оттам и честните тонове във Вазовата поезия. Тя ни свързва нас, народната интелигенция, с далечните, затрупани с толкова много обществена поквара източници на здравото, честното чувство у нашия народ. Оттам и самото значение на Вазов като „народен поет“.
Разбира се, в моя антологичен избор не можеха да влязат всички честни стихотворения на поета. А такива има още много, не само тия, които съм сложил аз в стоящата пред Вас антология. Ако някога бъда щастлив да реализирам едно отдавнашно мое намерение (а за това ще ми бъде необходимо Вашето разрешение като наследник на Вазовото литературно дело), именно — да дам една книга „Избрани стихотворения от Иван Вазов“, там — при размерите на един по-широк избор — ще мога да включа по мярката на моето разбиране и моя вкус и ония стихотворения, които не влизат в днешния мой антологичен избор. Там в една книга „Избрани стихотворения от Иван Вазов“ бих сложил Вазовите сатири и почти всички парчета от „Епопея на забравените“, бих сложил и много стихотворения от различните сбирки на поета — всички, в които бие за слуха на съвременниците честното сърце на последния от генерацията на Възраждането („Новонагласена гусла“, „Линее нашто поколение“, „Тръносливката“, „Елате ни вижте“, „Трудът“, „Нивата“, „Защото си поет“, „Чест, правда и свобода“, „Любов трябва“ и много други). Ако у Вазова има елементи, които биха спасили неговото поетическо дело за новите поколения, тия елементи стоят в изброените горе стихотворения: елементите на скромните, но велики идеали, които сам поетът формулира на едно място: дълг, труд, любов, чест; и на друго място: чест, правда и свобода; и на трето място: правда, истина и честност.
Ето идеали — нали? — които заслужават да бъдат гръмко пропагандирани и в стихове, и в проза, навред — особено днес, когато отровата на демагогия, корист и лъжепатриотизъм, безогледно изливана в обществения организъм от ония дръзки родоотстъпници, които узурпираха още на другия ден след Освобождението, още в 1879 година, правото да разполагат със съдбините на народа, същия народ, чиито доблестни синове и апостоли (от Раковски до Ботев, от Левски до Каблешков), те или техните бащи заедно с турските заптиета приковаваха на позорния стълб — когато тази отрова днес се разлива широко из всички жили на народното тяло; когато честният девиз на старите генерации: „служене роду си“ — е всецяло затулен от фарисейската лъжа на шепа стръвни егоисти, които под сянката на гора щикове и планина закони безнаказано труфят низката си природа с маската на чест, ред и отечествоспасение; когато най-сетне дори и интелигенцията, колкото и оскъдна да е нейната интелигентност — „златната младеж“, от която народът очаква топлината на идеалите, — е позорно деградирана до стъпалото на продажна шпицкоманда…
Ето епоха — нашата, която пищи от липса на тия идеали на миналото: чест, правда, свобода — последен изразител на които е народният поет Иван Вазов, Вашият брат. Нека разпалваме жаждата за тия идеали.
Чест — Правда — Свобода!