Идеали на миналото?
— Да.
Особено днес: когато със закон се иска от всекиго да продаде своята ЧЕСТ — и защо? За най-мизерното нещо на тоя свят — за късче хляб — да продаде честта си, като се откаже от своето хубаво убеждение, от вярата си в хубавото, от надеждата за едно хубаво бъдеще; особено днес: когато със закон се заличава всяка ПРАВДА в това нещастно царство България, дето аз и още три-четири милиона хора като мене са заставени да гладуват, за да могат да блаженстват сред леност и излишества шъпа мизерни души, които биха били излишна тежест дори и за невинната земна пръст; особено днес; когато със закон се запрещава всяко желание и мисъл за СВОБОДА, когато със закон — фамозния Закон за защита на държавата — се преследва всеки, който не се чувства свободен под бремето на днешния непоносим живот, цял настръхнал от постоянната тревога на конспирации, арести, убийства…
когато са „в кал светите идеали, а знамената честни — оплюти парцали, с които търгува мръсната лъжа“, когато „честността е в окови, а правдата — в тъмница“; когато най-сетне, уважаеми г. Борис Вазов, виждаме илюстрирани силните думи на Вашия брат, силните думи на народния поет Вазов, ония думи за „царете, тълпата, мръсните тирани“, които
Извинете, г. Борис Вазов, в тоя миг, когато пиша това, аз не забравям, че Вий сте подпредседател на едно „народно представителство“, което гласува тоя чудовищен Закон „за защита на държавата“, който ми заповядва да мълча и да не мисля, дори да не мисля, че този закон не съдържа никаква правда (о, правда!), а е само една страшна угроза и терор над всяка глава, що мисли и — обича да мисли… „Над всяка непреклонна глава“ — ще побързате да ме поправите Вие със секирата на Вашия „Закон за защита на държавата“ в ръка; и веднага ще добавите най-големия си аргумент: че преклонената главичка остра сабя не сече! Зная, зная това. Но аз не забравям също, че Вие, подпредседателят на Народното събрание, д-р Борис Вазов, сте брат на народния поет Ив. Вазов, който ни научи да презираме тая подла мъдрост на преклонената главичка… А Вие, неговият брат — Вие сега искате да ни я внушите?! Да ни внушите тая подла мъдрост? Да ни принудите подло да се откажем от туй, що мислим и вярваме? Да станем подли пред себе си и пред вас, законодателите? Подли граждани ли искате да създадете Вие, днес законодател и брат на честния поет Вазов?
Не, г. Борис Вазов, Вие двайсет години ни учихте в училището с честните творения на Вашия брат, поета Иван Вазов — учихте ни на честност, на любов към правдата и свободата и вяра в тяхната истина — едничка истина под това светло небе, възпитахте ни като честни граждани в заветите на Ив. Вазов, а сега искате да се откажем от неговия завет? Да похулим неговите идеали — идеали, завещани на нас, младите поколения, от старото велико поколение на Възраждането?
И това искате от нас Вие, братът на Ив. Вазов?
Не! Твърде дълбоко са враснали в сърцата ни светлите идеали на доброто, истината, честността, правдата и свободата, за да бъдат те изтръгнати оттам; твърде дълбоко е враснала в сърцата ни вярата, не — увереността, че „не се гаси туй, що не гасне“. Ние знаем това. Целият български народ, който почита Иван Вазов като народен поет, знае това.
Тогава по-добре заличете за народа великата проповед на народния поет Ив. Вазов, а не продължавайте да го държите в христоматиите като възпитател на подрастващите поколения, защото и те ще научат като нас и всички: че само
Г. Борис Вазов, аз говоря за Вашия брат и за неговите велики завети, посадени в душата на цял народ:
Тая проповед на непреклонната главичка е от Вашия брат; тя попада под ударите на Вашия Закон за защита на държавата. Прочее, убийте Вазова, изгорете неговата поезия — защото тя учи хората да не се продават, а най-малко да продават мисълта си.
Каква ирония на противоречието, нали?
Тук сме на кръстопътя на поезия и… политика — и аз зная какво ще ми възразите: че ЗЗД не ограничава свободата на мисълта; така стои написано още в конституцията, да. Но примерът е пресен: аз бях арестуван заради една моя поема, в която смятам, че съм сложил една немалка мисъл: отхвърляне на всичко, което тежи върху човека като кървава случайност (съдба), на някакви неизвестни тъмни стихии, събрани в една сляпа фикция, наречена Бог. Аз съм се помъчил да излея в моята поема ужаса на човека пред събитие като това, което съм си избрал за тема, и вярата му във възможността за едно по-друго бъдеще. Но прокурорът завежда дело срещу моята поема — по ЗЗД, чл. 5, — защо? Защото е озаглавена „Септември“. Ако това име е страшен призрак за нечисти съвести, не аз съм виновен за това.