М. Куевилас
Овчарят и пришелецът от космоса
Междузвездният кораб проби облаците и започна да описва кръгове над пустинното плато, като се готвеше да се приземи.
Иклес, пилотът на кораба, имаше напълно конкретна задача: да получи за базата си на планетата Уплон сведения за умственото развитие на земните жители. Съгласно инструкцията за тази цел той трябваше да влезе във връзка с двама дъши, намиращи се в двата полюса на човешкото общество: с овчаря Мартин Ромеро, живеещ близо до испанския град Сория, на равнината, по която тече река Дуеро, и с Герман Руф, световно известен финансист, притежател на заводи и тръстове, президент на най-могъщи компании и главен вложител на моножество банки.
Иклес бързо установи къде се намира пасището, в което Мартин пасеше овцете. А междувременно овчарят вече десетина минути наблюдаваше движението на летящата чиния. Овцете уплашено се струпаха около Мартин, а кучето се късаше от лай.
— Млъкни, Султан, това са глупости — успокояваше Мартин кучето.
Корабът се приземи плавно. Иклес видя Мартин — наметнал върху рамената парцалива наметка, овчарят седеше пред бедняшката си колиба и раздухваше жаравата на гаснещия огън.
Пришълецът от космоса се удиви от спокойствието на овчаря — очакваше, че ще го срещне със страх или възхищение, но Мартин спокойно въздържаше яростно лаещия Султан.
— Добър вечер — приветства Иклес овчаря.
— Добър вечер — отвърна Мартин. — Седнете край огъня, днес не е много топло.
Изуменият пило последва съвета му. „Сигурно е глупак“ — помисли Иклес, а на глас попита Мартин:
— Знаеш лии откъде идвам?
— Според мен от далеч — отвърна овчарят.
— Виждаш ли ей онази звезда? Аз долетях от звезда, която е още по-далеч.
Мартин се почеса по небръснатата брадичка и отговори на госта:
— Винаги съм мислил, че там горе живеят хора.
— А как така започна да мислиш за това?
— Овчарят има много свободно време, мисли колкото си искаш.
— Често ли мислиш? — попита Иклес с явно прозвучала ирония.
— Доста честичко. Времето минава бавно, а няма с какво да го запълвам…
— Можеш ли да ми разкажеш за какво мислиш?
— Защо да не мога? Например измислям си разни игри.
И той започна да подрежда на земята камъчета в квадрат, който после раздели на два равни триъгълника. Иклес с любопитство следеше движенията му.
Когато видя как Мартин разделя правите ъгли с диагонали, веждите на пилота се вдигнаха изумено — овчарят доказа теоремата, която земните жители наричат теорема на Питагор!
Накрая Мартин погледна Иклес, усмихна се и рече:
— Ето колко интересно се получава — събираме тези две по-малки квадратчета и се получава един по-голям.
И той показа квадрата, построен върху хипотенузата на триъгълник.
— Учил ли си някога геометрия? — възкликна Иклес.
Мартин отново се почеса по брадичката.
— Геометрия ли? А то какво е? Не, не съм чувал за такова нещо. На училище ходех като малък, мога да чета и пиша и по малко да смятам.
Иклес не можеше да повярва на очите си; този мъдър невежа самостоятелно, без ничия помощ даказа теоремата, увековечила името на великия учен!
Овчарят предложи на пилота парче хляб и сирене. Иклес ги взе и попита:
— С какви други игри се развличаш в самотата?
Мартин отново се зае да нарежда камъчетата, но този път на голямо разстояние едно от друго. Просто, но умно той изложи със свои думи същността на Теорията на относителността и завърши:
— Дължината, ширината и височината съвсем не са всичко. Има още една мярка, а може би и много други…
Иклес остана потресен.
— Слушал ли си някога за Айнщайн?
— Не съм чувал, сеньор. А кой е той?
У пилота не остана никакво съмнение — този жител на Земята с неговите интуитивни познания по висша математика беше гений.
Гласът на овчаря прекъсна замислянето му.
— За първи път ли кацате тук?
— Аз за първи път, но други са се приземявали и преди.
— А защо не сме ги виждали?
— Те са долетели на Земята преди повече от тридесет милиона години и следите от пребиваването им не са изчезнали и до днес. На платата в Андите, по границата между Перу и Боливия те издигнали огромни съоръжения. В долината на река Наска е останал гигантски космодрум, където са се приземявали и излитали техните кораби. Тези същества, мои далечни пра-родители, построили град, в който можело да се влезе през дълбок пролом само по мост от светлина — или поточно йонизирано вещество, което се появявало само по тяхно желание. Накрая те се върнали на моята планета Уплон, като оставили на Земята множество следи от пребиваването си. Разстопеният пясък, който може да се види в някои райони на вашата пустиня Гоби, е спомен от техните атомни взривове. До вас са стигнали останки от календарите им, географските карти, мерките, които са използували, а вие дори не подозирате какъв е произходът им.