— А вие защо долетяхте при нас? — попита Мартин.
— Да се запозная с вас, да ви опозная. Трябва да се видя с още един земен жител — Герман Руф.
Герман Руф… Герман Руф… Овчарят намръщи чело. Името му беше познато… спомни си.
— Аха, зная го. Четох за него във вестника. Голям човек.
— Умен ли е?
— Ами как!
— По-умен от тебе?
— Какво ти сравнение! Аз съм беден овчар без образование…
Иклес не каза нищо. Той вече бе взел решение веднага да се отправи в обратен път. Щом като този земен жител, живеещ в неизвестност и нищета, има толкова могъщ мозък, то какви ли щяха да бъдат способностите на Герман Руф!
Той се сбогува с овчаря, върна се на кораба си и след две минути нощното небе го погълна.
В същото време знаменитият Герман Руф пиеше уиски в модния си клуб. През целия ден мозъкът му не бе родил нито една мисъл по простата причина, че въобще не беше способен на това. Денят започна с посещение на сауната и бръснаря. Закуси, седна в автомобила, последваха аперитив и втора закуска в моден ресторант. През втората половина на деня — конни надбягвания, а после спектакъл, който му се стори ужасно скучен; в заключение — приятно общество, което той ощастливи с поредица баналности и няколко фрази за международното положение, прочетени в някъкъв вестник.
Герман Руф беше глупав. Инженери, техници, специалисти в най-различни области работеха вместо него, управляваха неговите заводи, като им осигуряваха почти автоматично функциониране. Влиянието, престижът, славата му се дължаха изключително на парите, спечелени навремето от дедите му по не особено честни начини.
Така пришълецът от космоса отнесе съвсем невярна представа за жителите на Земята. Той не знаеше простата истина: „Аз — това съм аз и моите обстоятелства.“
Мартин Ромеро беше гений, когото страшни, съдбовни, безпощадни обстоятелства (неговият произход) го направиха овчар и обрекоха да живее сред овце и кучета. Що се отнася до Герман Руф, неговият живот бе предопределен от други обстоятелства, на които беше задължен за несметното си богатство и славата.
Когато се върна в базата, Иклес доложи: „Земята е населена със същества, притежаващи колосални способности; толкова големи способности, че онези, които достигат нивото само на гений, ги пращат да пасат овце.“