— Как така не си сигурна? — настоява Кити. — Не би ли трябвало да знаеш дали си нечие гадже?
— Още не сме го обсъждали. Не конкретно.
Кити сменя канала.
— Трябва да разбереш.
Обръщам се настрани и се подпирам на лакът.
— Това ще промени ли нещо? Нали се харесваме? Какво значение има дали ще му сложим етикет? Какво ще се промени? — Кити не отговаря. — Ехо?
— Извинявай, но ще го повториш ли по време на рекламите? Опитвам се да си гледам предаването.
Замерям я с възглавница.
— По-добре да обсъждам тези неща с Джейми. — Пляскам с ръце. — Ела тук, Джейми.
Той вдига глава да ме погледне и пак се сгушва до нея. Все още се надява да получи пудинг, сигурна съм.
В колата предишната нощ Питър не изглеждаше притеснен от статута на връзката ни. Изглеждаше щастлив и безгрижен както винаги. Аз определено съм човек, който се тревожи прекалено за всяко дребно нещо. Няма да е зле да възприема малко от неговата нехайна философия за живота.
— Ще ми помогнеш ли да избера какво да облека за киното с Питър довечера? — питам Кити.
— Може ли и аз да дойда?
— Не! — Тя се цупи, а аз добавям: — Може би следващия път.
— Добре. Покажи ми два варианта и ще ти кажа кой е по-добрият.
Хуквам по стълбите към стаята си и започвам да ровя из дрешника. Това ще е първата ни истинска среща и искам малко да го шашна. За нещастие Питър вече ме е виждал с хубавите ми дрехи, затова единственото, което мога да сторя, е да се отправя към дрешника на Марго. Тя има кремав блузон, който донесе от Шотландия. Мога да го облека с клин и малките кафяви боти. Там е и зеленикавият пуловер, който аз обожавам; мога да го комбинирам с моята жълта пола и с жълта панделка в косата си, която ще навия, защото Питър веднъж ми каза, че я харесва на букли.
— Кити! — крещя аз. — Ела да видиш двата варианта!
— По време на рекламите! — крещи тя в отговор. Междувременно пиша съобщение на Марго:
Може ли да взема шотландския пуловер или кремавия блузон?
Уи.
* Обработка: Fairy, 2018 *
Кити гласува за пуловера, каза, че ще изглеждам облечена като за кънки, което ми харесва.
— Може да го сложиш, ако отидем на кънки — казва тя. — Ти, аз и Питър.
— Точно така — отвръщам със смях.
5
С Питър стоим на опашката за пуканки в киното. Дори такива ежедневни неща ми се струват най-прекрасните ежедневни неща, които са ми се случвали. Бъркам в джоба си, за да се уверя, че не съм изгубила отрязъка от билета. Искам да го запазя.
Взирам се в Питър и шепна:
— Това е първата ми среща. — Чувствам се като някаква зубрачка от филм, която е забърсала най-готиното момче в училището. Но изобщо не ми пука. Ама изобщо.
— Как така ще ти е първата среща, като сме излизали толкова пъти?
— Първата ми истинска среща. Тогава само се преструвахме. Това е истинско.
Той се мръщи.
— О, така ли, истинско ли е? Не знаех.
Понечвам да го ударя по рамото, а той се смее, хваща ръката ми и преплита пръсти в моите. Имам чувството, че сърцето ми бие направо в главата ми. За първи път се държим за ръце наистина и наистина е по-различно, отколкото когато се преструвахме. Като електрически ток, но по хубав начин. По най-хубавия начин.
Напредваме на опашката и осъзнавам, че съм нервна, което е странно, защото това е Питър. Но все пак е различен Питър и аз съм различна Лара Джийн, тъй като сме на истинска среща. Просто за да завържа разговор, питам:
— Когато ходиш на кино, какво предпочиташ — шоколадови бонбони или дъвчащи?
— Никакви. Искам само пуканки.
— Значи сме обречени! Ти не искаш никакви, а аз искам и от двата вида. — Стигаме до касата и започвам да търся портмонето си.
Питър се смее.
— Да не мислиш, че ще оставя момичето да плати на първата среща? — Изпъчва гърди и казва на касиерката: — Може ли едни средни пуканки с масло, с повечко масло… И желирани и шоколадови бонбони. И една малка черешова кола.
— Откъде разбра, че искам такава?
— Ами по-наблюдателен съм, отколкото си мислиш, Кови. — Прегръща ме през раменете със самодоволна усмивка и случайно докосва дясната ми гърда.
— Опа!
Смее се смутено.
— Извинявай, добре ли си?
Сръчквам го здравата с лакът, а той още се смее, докато вървим към залата — и точно тогава виждаме Дженевив и Емили да излизат от дамската тоалетна. Когато я видях за последно, Дженевив обясняваше на всички на екскурзията, че с Питър сме правили секс в горещата вана. Залива ме паника и порив да се бия или да бягам.