Питър забавя крачка за миг и не знам какво ще стане. Ще отидем ли да ги поздравим, или ще продължим? Ръката му се стяга на раменете ми и усещам, че и той се колебае. Разкъсва се.
Дженевив решава вместо нас. Влиза в залата, сякаш не ни е видяла. В същата зала. Не поглеждам към Питър и той не казва нищо. Предполагам, че просто ще се преструваме, че я няма. Той ме насочва към вратите и намира местата ни, далеч назад и вляво. Дженевив и Емили седят в средата. Виждам русата й глава и гърба на гълъбовосивото палто. Насилвам се да откъсна очи. Ако се обърне, не искам да види, че я зяпам.
Сядаме, аз събличам палтото си и тъкмо се настанявам удобно на мястото си, когато телефонът на Питър избръмчава. Той го вади от джоба си, после го прибира — знам, че е Джен, но не искам да го питам. Присъствието й беляза вечерта. Като следи от вампирски зъби на шия.
Залата притъмнява, а Питър отново ме прегръща. Дали ще стои така през целия филм? Чувствам се скована и се опитвам дори да не дишам. Той шепне в ухото ми:
— Отпусни се, Кови.
Опитвам се, но е трудно да се отпуснеш по команда при тези обстоятелства. Той ме стиска за рамото, навежда се към шията ми и шепне:
— Миришеш хубаво.
Смея се, малко силничко, и мъжът пред нас се извръща и ме гледа кръвнишки. Казвам разкаяна на Питър:
— Извинявай, но съм напрегната.
— Няма проблеми — отговаря той, ала не маха ръката си.
Усмихвам се и кимам, но вече се чудя дали смята да ги върши някакви по време на филма. Затова ли избра места назад, макар че имаше свободни в средата? В мен се надига паника. Дженевив е тук! И други хора са тук! Някак се справих в горещата вана, но тогава наблизо нямаше никого. Освен това просто ми се гледа филмът. Навеждам се да отпия от безалкохолното, но всъщност за да се отдръпна леко от него.
* * *
След филма негласно се споразумяваме да се измъкнем тихо, за да не налетим отново на Дженевив. И двамата се изстрелваме от киното, сякаш дяволи ни гонят по петите — което всъщност донякъде си е точно така. Питър е гладен, но аз съм твърде заситена с лакомствата, за да мога да ям, затова му казвам да отидем в закусвалня и че ще си вземам само от картофките му.
— Мисля, че би трябвало да отидем на ресторант на първата ни среща — отвръща той.
— Не знаех, че си такъв романтик. — Казвам го шега, но наистина го мисля.
— Свиквай — пъчи се той. — Знам как да се отнасям с едно момиче.
Той ме води в „Бискит Соул Фуд“ — това бил любимият му ресторант. Гледам го как омита пърженото пиле с мед и табаско и се чудя колко ли пъти Дженевив е седяла тук и го е гледала да прави същото. Нашият град не е голям. Надали има много места, където да не са ходили. Когато ставам да отида в тоалетната, започвам да се чудя дали е отговорил на съобщението й, но се принуждавам да пропъдя тази мисъл от ума си. И какво, ако й е отговорил? Те още са приятели. Няма да позволя на Джен да съсипе вечерта ми. Искам да съм тук, в този момент, да сме само двамата на първата ни среща.
Връщам се на масата. Питър тъкмо е приключил с пилето и пред него има купчина мръсни салфетки. Той има навика да бърше пръсти след всяка хапка. Бузата му е изцапана с мед, по който е залепнала трошичка от панировката, но не му казвам, защото ми се струва забавно.
— Е, как беше първата ти среща? — пита ме той и се протяга в стола. — Кажи ми, сякаш не си била с мен.
— Хареса ми, че знаеше какви неща обичам да ям в киното. — Той кима окуражително. — И… филмът ми хареса.
— Да, разбрах. Все ми шъткаше да мълча и сочеше екрана.
— Човекът пред нас започна да се вбесява. — Колебая се. Не знам дали да кажа онова, за което мисля цяла вечер. — Може… само на мен така да ми се струва…
Той се навежда напред, слуша внимателно.
— Какво?
Поемам дълбоко дъх.
— Ами… малко е странно. Първо бяхме фалшиви гаджета, а после не бяхме, след това се скарахме, а сега сме тук и ти ядеш пържено пиле. Сякаш направихме всичко отзад напред и е хубаво, но… все пак си е някак с главата надолу. — И освен това опита ли се да ме докоснеш по време на филма?
— Предполагам, че е малко странно, да — признава той.
Отпивам от сладкия чай. Облекчена съм, че не смята, че именно аз съм странната, задето всичко ми изглежда странно.
Той се усмихва.
— Може би имаме нужда от нов договор.
Не разбирам дали се шегува, но решавам да се включа в играта.