— И какво ще пише в него?
— Ами да видим… Например, че трябва да ти се обаждам всяка нощ, преди да си легнеш. А ти ще идваш на всички мачове по лакрос. На някои тренировки също. Аз ще трябва да идвам у вас на вечеря. А ти ще трябва да ходиш на купони с мен.
Правя физиономия заради купоните.
— Нека просто правим каквото решим. Като преди. — Внезапно чувам гласа на Марго в главата си: „Просто… просто се забавлявай.“
Питър кима, той също изглежда облекчен.
— Точно!
Харесва ми, че не приема нещата твърде сериозно. При другите понякога е дразнещо, но не и при него. Това е едно от най-хубавите му качества… според мен. Това и лицето му. Мога да го гледам цял ден. Отпивам от чая със сламката и пак го поглеждам. Всъщност може би един договор ще ни е от полза. Ще ни помогне да уредим възможните проблеми предварително и да бъдем отговорни. Мисля, че Марго би се гордяла с мен.
Вадя от чантичката си химикалка и малък бележник. Написвам: Нов договор между Лара Джийн и Питър в началото на страницата.
Подчертавам го и отдолу пиша: Питър няма да закъснява.
Той проточва шия да чете наобратно.
— Чакай, това „Питър няма да закъснява“ ли е?
— Ако кажеш, че ще бъдеш някъде, значи ще бъдеш там.
Той се мръщи.
— Само един път не дойдох и още го помниш…
— Но ти винаги закъсняваш.
— Не е същото като да не идвам!
— Постоянните закъснения показват липса на уважение към човека, който те чака.
— Аз те уважавам! Уважавам те повече от всяко друго момиче!
Соча го с пръст.
— Момиче? Просто „момиче“? Кое момче уважаваш повече от мен?
Той отмята глава назад и стене така силно, че звучи като рев. Посягам през масата, над храната, хващам го за яката и го целувам, преди да сме се скарали отново. Макар че този вид кавга, препирнята, не е от нараняващите. Сега се чувстваме като себе си за първи път тази вечер.
Ето какво решаваме:
Питър няма да закъснява повече от пет минути.
Лара Джийн няма да кара Питър да прави каквито и да било апликации.
Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
* * *
Искам да добавя още нещо в договора, но се притеснявам да повдигна темата сега, когато нещата вървят толкова гладко.
Питър може да е приятел с Дженевив, стига да е откровен с Лара Джийн по този въпрос.
Или може би: Питър няма да лъже Лара Джийн за Дженевив. Но това е излишно, защото вече имаме правило винаги да си казваме истината. Освен това горното няма да е съвсем истина. Всъщност искам да кажа: Питър винаги ще избира Лара Джийн пред Дженевив. Но не мога. Разбира се, че не мога. Не знам хиляди неща за срещите и момчетата, но знам, че ревността и несигурността провалят всичко.
Затова не казвам нищо; не казвам за какво си мисля.
Но има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
— Питър?
— Да?
— Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
— Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Кови?
— Не. И съм сигурна, че и ти не смяташ да разбиеш моето. Никой не иска такова нещо.
— Тогава го впиши в договора. Питър и Лара Джийн обещават да не си разбиват сърцата.
Усмихвам се, ужасно облекчена, и после вписвам: Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.
6
В деня, преди да започне училище, с Кити лежим в моето легло и гледаме клипове с домашни любимци на лаптопа ми. Нашето кученце, Джейми Фокс-Пикъл, се е свило на топка в краката ни. Кити го е завила със старото си бебешко одеялце и само муцунката му стърчи навън. Той сънува — личи си по начина, по който потреперва от време на време. Не знам обаче дали сънят е хубав.
— Смяташ ли, че трябва да започнем да снимаме клипчета с Джейми? — пита ме Кити. — Той е достатъчно сладък, нали?
— Той определено е хубавец, но не е проявил някакъв особен талант и не прави нищо странно. — Още щом казвам думата „странно“, се сещам за Питър, който веднъж каза, че съм била „сладка по странен начин“. Чудя се дали все още ме вижда така. Хората казват, че колкото повече опознаваш някого, толкова по-красив ти се струва, дори да не си смятал така в началото.
— Джейми може да скача като малко еленче — напомня ми Кити.
— Хм. Не бих го нарекла голям номер. Не е като да скача в кашони или да свири на пиано, или пък да прави тъжни физиономии.