— Госпожица Ротсчайлд ще ми помогне да го обуча. Тя смята, че е с подходящ темперамент. — Кити кликва на следващото видео — едно куче вие на песента „Трилър“ на Майкъл Джексън. С Кити умираме от смях и го пускаме отново.
След клип на жена, чиято котка се увива около лицето й като шал, аз казвам:
— Чакай малко. Ти написа ли си домашните?
— Трябваше само да прочета една книга.
— И прочете ли я?
— Почти — смотолевя тя и се сгушва в мен.
— Имаше цяла ваканция да я прочетеш, Кити! — Наистина ми се иска тя да чете повече, като Марго и мен. Кити предпочита телевизията. Спирам клипа и затварям със замах компютъра. — Никакви клипчета повече. Върви да дочетеш книгата. — Понечвам да я избутам от леглото и тя се вкопчва в крака ми.
— Скъпа сестрице, не ме прогонвай! — декламира гордо. — Това е Шекспир. „Ромео и Жулиета“, в случай че не си го чела.
— Не ми се прави на много важна, сякаш си чела Шекспир. Видях те да гледаш филма онзи ден.
— На кого му пука дали съм я чела, или съм гледала филма? Посланието е едно и също. — Тя пак пропълзява до мен.
Галя я по косата.
— И какво е посланието?
— Не се самоубивай заради момче.
— Или момиче.
— Или момиче — съгласява се тя и отваря компютъра. — Още едно клипче с коте и отивам да чета.
Телефонът ми бръмчи, съобщение от Крис.
Виж инстаграма на Аноникучката. Веднага.
Аноникучката е анонимен инстаграм акаунт, който публикува скандални снимки и клипове на хора, които са на среща или са се напили на парти из града. Никой не знае чий е този акаунт; просто му изпращат нещата. Там имаше снимка на момиче от друга гимназия, която обиколи всички миналата година — как профучава покрай полицейска кола. Чух, че са я изгонили от училище заради това.
Телефонът ми пак избръмчава.
Веднага!
— Чакай, Кити, нека първо проверя нещо. — Спирам клипа на пауза. Докато пиша адреса, добавям: — Ако искаш да останеш тук, затвори очи, докато не ти кажа да ги отвориш.
Кити се подчинява.
Най-отгоре във фийда на Аноникучката има видео на момче и момиче в джакузи. Аноникучката е особено популярна с видеата на горещи вани. Тя ги тагва с #rubadub. Това е малко неясно, сякаш е увеличавано. Пускам го. Момичето седи в скута на момчето, притиснала се е до него, увила е крака на кръста му, а ръце — на шията му. Облечена е с червена нощница, която се издува във водата като платно. Главата й закрива момчето. Косата й е дълга и крайчетата й са натопени във водата като четки за калиграфия в мастило. Момчето прокарва ръце по гърба й, сякаш тя е виолончело и той свири на нея.
Толкова съм смаяна, че отначало не забелязвам, че Кити гледа. Наклонили сме глави една към друга и се опитваме да схванем видяното.
— Не бива да гледаш това — казвам аз.
— Те правят ли го? — пита тя.
— Трудно е да се каже заради нощницата й. — Но може би?
Тогава момичето докосва момчето по бузата и в това движение има нещо, докосва го, сякаш чете брайлова азбука. Нещо познато. Тилът ми изстива и аз съм връхлетяна от прозрение, от унизително прозрение.
Това момиче съм аз. Аз и Питър в горещата вана на ски екскурзията.
О, господи!
Пищя.
Марго дотичва, намазана с една от корейските маски за лице. Виждат се само очите, носът и устата й.
— Какво има? Какво?
Опитвам се да скрия екрана с ръка, но тя я избутва и също изкрещява. Маската й се разпуква.
— О, господи! Това ти ли си?
О, господи. О, господи. О, господи!
— Кити не бива да го вижда! — викам аз.
Кити казва ококорена:
— Лара Джийн, мислех те за много примерна.
— Такава съм! — пищя в отговор.
Марго преглъща с мъка.
— Това… това прилича на…
— Знам. Не го казвай.
— Не се тревожи, Лара Джийн — утешава ме Кити. — Виждала съм и по-лоши неща по телевизията, дори не по НВО.
— Кити, върви си в стаята! — крещи Марго. Кити изскимтява и се сгушва още повече в мен.
Не мога да повярвам на очите си. Надписът гласи: Примерната Лара Джийн прави секс с Кавински в горещата вана. Дали презервативите действат под вода? Предполагам, че скоро ще разберем.;) Коментарите са все ококорени и смеещи се човечета. Някоя си Вероника Чен е написала: Каква курва! Азиатка ли е? Дори не я знам коя е тази Вероника Чен!
— Кой може да ми причинява това? — вия аз, притиснала ръце към бузите си. — Не си усещам лицето. Това моето лице ли е?
— Коя е Аноникучката, по дяволите? — пита Марго.
— Никой не знае. — Бученето в ушите ми е толкова силно, че едва чувам гласа си. — Хората просто копират постовете й, а може и да е момче. Много високо ли говоря? — Аз съм в шок. Вече не си усещам ръцете и краката. Ще припадна. Случва ли се това наистина? Това моят живот ли е?