Выбрать главу

— Всичко ще е наред — казва тя и ме отвива. — Ще ги накараме да свалят видеото.

— Това няма значение. Всички вече го видяха. Всички ме мислят за курва.

Крис присвива очи.

— Да не би да казваш, че ако момиче прави секс във вана, значи е курва?

— Не! Не го казвам аз, хората го казват.

— А ти какво казваш? — настоява тя.

Поглеждам Кити, която сплита косата на Крис на микроплитчици. Толкова е тиха, че почти сме забравили, че е тук, и аз не я гоня.

— Мисля, че ако си готова и ако го искаш, ако си се предпазила, няма проблем и можеш да направиш каквото пожелаеш.

Марго казва:

— Обществото винаги упреква жените, че се наслаждават на секса, а аплодира мъжете. Ето, всички коментари са, че Лара Джийн е курва, но никой не казва нищо за Питър, а той е там с нея. Това е нелеп двоен стандарт.

Не се бях замисляла.

Крис си поглежда телефона.

— Откакто съм тук, трима души ми изпратиха видеото.

Аз изхлипвам, а Марго заявява:

— Крис, не помагаш. Изобщо. — А на мен казва: — Ако някой ти каже нещо, не го удостоявай с внимание, бъди над това.

— Или сякаш не е кой знае какво — добавя Крис.

Зад нея Кити се обажда:

— Никой няма да каже нищо на Лара Джийн, защото е момичето на Питър. Това означава, че е под негова защита, като в „Семейство Сопрано“.

— Господи, гледала си „Семейство Сопрано“? — възкликва Марго. — Как така си го гледала? Вече дори не го дават по телевизията.

— Поръчах си го. На трети сезон съм.

— Кити! Спри да го гледаш! — Затваря очи и клати глава. — Няма значение. Това не е важно в момента. Ще поговорим по-късно. Кити, Лара Джийн не се нуждае от защитата на едно момче.

— Не, Кити е права — казва Крис. — Не става дума за това, че Питър е момче. Е, не съвсем. Става дума, че е популярен, а тя не е. Ето за каква защита говорим. Не се обиждай, Лара Джийн.

— Не се обиждам. — Малко е обидно, но е истина, а сега не е време да се обиждам заради нещо толкова дребно в сравнение с обявеното почти за порно видео.

— Какво каза Кавински по въпроса? — пита ме Крис.

— Още нищо. Още е на тренировка по лакрос.

Телефонът ми започва да бръмчи и трите се споглеждаме с широко отворени очи. Марго го взема и поглежда екрана.

— Питър е! — Подава ми го трескаво. — Нека я оставим сама — казва и побутва Крис, но тя се дърпа.

Не им обръщам внимание, вдигам телефона и казвам съвсем плахо:

— Здрасти.

Питър започва да говори бързо:

— Добре, видях видеото и първото, което ще ти кажа, е да не откачаш. — Диша тежко, сякаш тича.

— Да не откачам ли? Как да не откача? Това е ужасно. Знаеш ли какво казват всички за мен в коментарите? Че съм курва. Смятат, че правим секс на видеото, Питър.

— Никога не чети коментарите, Кови! Това е първото правило на…

— Ако кажеш на Бойния клуб, затварям веднага.

— Извинявай. Добре, знам, че е гадно, но…

— Не, не е гадно, това е истински кошмар. Най-интимният ми момент пред очите на всички. Аз съм напълно унизена. Хората казват такива неща…. - гласът ми прекъсва. Кити, Марго и Крис ме гледат натъжени, от което ми става още по-мъчно.

— Не плачи, Лара Джийн. Моля те, не плачи. Обещавам ти, че ще оправя това. Ще намеря кой качва в Аноникучката и ще го накарам да свали видеото.

— Как? Дори не знаем кои са те! Освен това се обзалагам, че вече цялото училище го е видяло. Учителите също. Знам със сигурност, че учители гледат Аноникучката. Веднъж бях в учителската и чух господин Филипе и госпожица Райън да казват колко лошо впечатление се създава за училището. Ами комисиите за приемане в колеж, ами бъдещите работодатели?

Питър сумти.

— Бъдещи работодатели? Кови, виждал съм много по-лоши неща. По дяволите, виждал съм мои снимки там. Забрави ли онази снимка, на която съм гол и с глава в тоалетната чиния?

Потрепервам.

— Не съм виждала тази снимка. Пък и ти си друго. Аз не правя такива неща.

— Просто ми се довери, става ли? Обещавам ти, че ще се погрижа.

Кимам, макар да знам, че не може да ме види. Питър е могъщ. Ако някой може да оправи подобно нещо, това е той.

— Слушай, трябва да затварям. Треньорът ще ми нарита задника, ако ме види с телефона. Ще ти се обадя довечера, става ли? Не си лягай.

Не искам да затварям. Искам да говорим още.

— Добре — прошепвам.

Марго, Крис и Кити се взират в мен.

— Е? — пита Крис.

— Той каза, че ще се погрижи.

— Нали ви казах — заявява самодоволно Кити.

— Какво означава това, „щял да се погрижи“? — намесва се Марго. — Той не се показа като особено отговорен.

— Не е виновен той — казваме в един глас с Кити.