— О, аз знам точно кой е виновен — обявява Крис. — Моята дяволска братовчедка.
Това направо ми изкарва въздуха.
— Какво? Защо?
Тя ме поглежда изумено.
— Защото й взе мъжа!
— Дженевив изневери на Питър. Затова скъсаха. Не беше заради мен!
— Все едно има значение! — клати глава Крис. — Стига, Лара Джийн. Помниш ли какво причини тя на Джамила Синх? Каза на всички, че семейството й има индонезийски роб, и то само защото Джамила се бе осмелила да излиза с Питър, след като те скъсаха. Искам да кажа, че е типично в неин стил да направи такава мръсотия.
На екскурзията Дженевив каза, че знае за целувката ни, което означава, че Питър й е казал, докато са били гаджета — макар да се съмнявам да е признал, че именно той ме целуна, а не аз него! Въпреки това ми е трудно да повярвам, че може да ми причини толкова жестоко нещо. С Джамила никога не са се харесвали. Но ние с Джен бяхме най-добри приятелки навремето. Да, не сме говорили много през последните години, но Джен винаги е вярна на приятелите си.
Сигурно е било някое от момчетата, което е останало в спа центъра или може би… Не знам. Може да е бил всеки!
— Никога не съм й вярвала — заявява Марго, после казва на Крис: — Не се обиждай. Знам, че ти е братовчедка.
Крис сумти.
— И защо да се обиждам? Не мога да я понасям.
— Почти съм сигурна, че тя одраска колата на баба с колелото си — казва Марго. — Помниш ли, Лара Джийн?
Всъщност беше Крис, но си замълчавам. Крис започва да си гризе ноктите и ме поглежда паникьосано.
— Не мисля, че Дженевив е публикувала видеото — казвам аз. — Може да е всеки, който случайно ни е видял онази нощ.
Марго ме прегръща.
— Не се тревожи, Лара Джийн. Ще ги накараме да го свалят. Ти си непълнолетна.
— Пусни го отново — казвам аз. Кити го намира и натиска бутона. Пак ми призлява на стомаха, както всеки път, щом го видя. Затварям очи. Слава богу, чува се единствено шумът на гората и бълбукането на водата. — Толкова… толкова ли е зле, колкото го помня? Искам да кажа, наистина ли изглежда все едно правим секс? Ама честно. — Отварям очи.
Марго се взира в екрана с наклонена на една страна глава.
— Всъщност не. Изглежда сякаш…
— Сякаш само се натискате — помага й Крис.
— Точно така — съгласява се Марго. — Сякаш се натискате.
— Заклевате ли се?
Те отвръщат в унисон:
— Заклеваме се.
— Кити?
Тя хапе устна.
— На мен ми прилича на секс, но аз съм единствената тук, освен теб, която никога не е правила секс, така че какво мога да знам? — Марго ахва неволно. — Извинявай, прочетох ти дневника. — Марго замахва към нея и Кити изпълзява настрани като рак.
Поемам дълбоко дъх.
— Добре. С това мога да се справя. Все пак на кого му пука за някакво си натискане, нали? Това е просто част от живота, нали? А и лицето ми почти не се вижда, нали? Трябва добре да ме познаваш, за да разбереш, че съм аз. Никъде не е изписано пълното ми име, само Лара Джийн. Сигурно има хиляди момичета с това име, нали? Нали?
Марго кима впечатлена.
— Не бях виждала някой да преминава през петте етапа на мъката толкова бързо. Ти наистина имаш невероятна способност да се възстановяваш.
— Благодаря — отговарям, дори съм малко горда.
Но после, по тъмно, когато сестрите ми и Крис ме оставиха и с Питър си пожелахме лека нощ, след като той за милионен път ме увери, че всичко ще бъде наред, аз пак проверих коментарите в Инстаграм, всички коментари. И съм ужасена.
Попитах Питър кой може да го е направил; той каза, че не знае. Сигурно бил някой жалък тип. Не попитах онова, за което още си мисля и не ми дава мира. Дали е била Дженевив? Възможно ли е да ме мрази толкова много, че да иска да ме нарани така жестоко?
Помня деня, когато си разменихме приятелски гривни.
— Това доказва, че сме най-добри приятелки — каза ми тя. — Че сме по-близки една с друга, отколкото с останалите.
— Ами Али? — попитах. Винаги бяхме три, макар че Дженевив прекарваше повече време у нас, най-вече защото майката на Али не разрешаваше момчета и интернет.
— Али става, но теб харесвам повече — каза ми тя и аз се почувствах виновна, но поласкана. Дженевив харесваше най-много мен. Бяхме близки, по-близки, отколкото с всеки друг. Гривните го доказваха. Колко евтино ме купи тогава, с една плетена гривничка.
7
На сутринта се обличам много внимателно за училище. Крис каза, че трябва да си придам нехаен вид, а това означава атрактивни дрехи. Марго каза да бъда над тези неща, което означава нещо зряло, например права пола и може би зелено кадифено сако. Но инстинктът ми подсказва да съм незабележима, незабележима, незабележима. Например голям като одеяло пуловер. Чорапогащи, кафявите боти на Марго. Ако можех да нося бейзболна шапка в училище, щях, но шапките не са разрешени.