Правя си купа зърнена закуска с резенчета банан, но едва преглъщам две лъжици. Твърде нервна съм. Марго забелязва това и пъха десертче с кашу в раницата ми. Имам късмет, че тя е още тук, за да се погрижи за мен. Тръгва за Шотландия утре.
Татко докосва челото ми.
— Болна ли си? И снощи почти нищо не яде.
Клатя глава.
— Малко ме свива коремът. Скоро ще ми идва цикълът. — Трябва само да кажа вълшебната думичка „цикъл“ и татко спира да настоява.
— О… — отвръща той и кима мъдро. — След като хапнеш нещо, вземи два ибупрофена.
— Добре. — Неприятно ми е да го лъжа, но това е малка лъжа, и то за негово добро. Той не бива да научава за видеото. Никога.
Питър спира пред нас точно навреме, като никога. Наистина се придържа към договора ни. Марго ме изпраща до вратата и казва:
— Ходи с изправена глава, разбра ли? Не си сторила нищо лошо.
Още щом се качвам в колата, Питър се навежда и ме целува по устата, което все още някак ме изненадва. Хвана ме неподготвена, затова, без да искам, леко се изкашлям по време на целувката.
— Извинявай.
— Нищо — казва той, небрежен както винаги. Слага ръка на облегалката ми и изкарва колата назад; после ми подхвърля телефона си. — Отвори страницата на Аноникучката.
Отварям Инстаграм и отивам на страницата на Аноникучката. Виждам постове, които бяха под видеото, снимка на заспало момче с изрисувани с маркер пениси по лицето. Сега то е в най-отгоре на фийда. Ахвам. Видеото го няма!
— Питър, как го направи?
Той се усмихва със своята наперена усмивка.
— Снощи изпратих съобщение на Аноникучката и им казах да свалят онази гадост или ще ги съдим. Казах им, че чичо ми е адвокат и с теб сме непълнолетни. — Леко ме стиска за коляното.
— Чичо ти наистина ли е адвокат?
— Не. Има пицария в Ню Джърси. — И двамата се смеем, облекчението е огромно. — Виж, не се тревожи за нищо днес. Само някой да посмее да ти каже и дума, ще му наритам задника.
— Просто ми се иска да знам кой го направи. Можех да се закълна, че бяхме сами онази нощ.
Питър клати глава.
— Но ние не сме направили нищо лошо! На кого му пука дали сме се натискали в проклетото джакузи? На кого му пука, дори да сме правили секс в него? — Мръщя се и той бързо добавя: — Знам, знам. Не искам хората да мислят, че сме правили нещо, което не сме правили. Определено не сме и точно това казах на онази кучка Аноникучката.
— За момичетата е различно, Питър.
— Знам. Не се ядосвай. Ще разбера кой го направи. — Гледа напред, толкова е сериозен, не прилича на себе си. Профилът му е почти благороден.
О, Питър, защо трябва да си толкова хубав! Ако не беше толкова хубав, никога нямаше да вляза в онази вана с теб. Ти си виновен. Само че не си. Аз си свалих обувките и чорапите и влязох. Аз също го исках.
Просто оценявам, че приема положението сериозно, написал е имейли заради нас. Знам, че на Дженевив не би й пукало за такова нещо; тя никога не е имала проблеми с публичността и обича да е център на внимание. Но на мен ми пука, много ми пука.
Той обръща глава и ме поглежда, взира се в очите ми, в лицето ми.
— Не съжаляваш, нали, Лара Джийн?
Клатя глава.
— Не. — Той се усмихва толкова сладко, че не мога да не отвърна с усмивка. — Благодаря ти, че си ги накарал да свалят видеото заради мен.
— Заради нас — поправя ме. — Направих го за нас. — Сплита пръсти в моите. — Ние сме заедно, хлапе.
Стискам пръстите му. Ако се държим здраво един за друг, всичко ще бъде наред.
* * *
Когато вървим по коридора, момичетата шушукат. Момчетата се подсмихват. Един тип от отбора по лакрос дотичва и вдига длан Питър да я удари, но той го халосва и изръмжава.
Докато оставям учебниците си в шкафчето, Лукас идва при мен.
— Ще питам направо — казва той. — Ти ли си момичето от видеото?
Поемам дълбоко дъх, за да се успокоя.
— Аз съм.
Той подсвирва тихо.
— По дяволите!
— Аха.
— Е… а вие…
— Не, не сме. Не сме.
— Защо не?
Този въпрос ме смущава, макар да знам, че няма за какво. Просто никога не ми се е налагало да говоря за сексуалния си живот, защото на кого щеше да му хрумне да ме пита подобно нещо?
— Не сме, защото не сме. Няма някаква особена причина, освен че още не съм готова и не знам дали той е готов. Дори не сме говорили за това.
— Е, той все пак не е девственик. В никакъв случай. — Лукас отваря широко лазурносините си ангелски очи за по-голям ефект. — Знам, че ти си невинна, Лара Джийн, но Кавински определено не е. Казвам ти го като мъж.