Когато започвам да ям супата, си пожелавам: „Моля те, моля те, нека нещата с Питър се оправят“.
— Защо на мен дадоха най-малка купа със супа? — шепне ми Кити.
— Защото си най-малката.
— А защо ние нямаме купа с кимчи?
— Защото леля Кери смята, че не го харесваме, тъй като не сме изцяло корейки.
— Иди да поискаш малко — шепне тя.
И аз го правя, но най-вече защото и на мен ми се яде.
* * *
Докато възрастните пият кафе, с Марго и Хейвън се качваме в стаята на Хейвън, а Кити се влачи след нас. Обикновено тя си играе с близнаците, но този път взема Смити, йоркширския териер на леля Кери, и ни следва по стълбите като едно от момичетата.
По стените на Хейвън има плакати на инди рок банди, повечето от които не съм чувала. Тя все ги сменя. Има и нов плакат — релефно изображение на „Бела и Себастиан“. Прилича на деним.
— Този е готин — казвам аз.
— Тъкмо щях да го сменям — отвръща тя. — Вземи го, ако искаш.
— Не, благодаря — отвръщам. Знам, че го предлага само за да се чувства нещо повече от мен, тя така прави.
— Аз ще го взема — казва Кити и Хейвън се смръщва за секунда, но Кити вече сваля плаката от стената. — Благодаря ти, Хейвън.
С Марго се споглеждаме и опитваме да сдържим усмивките си. Хейвън и без това не може да търпи Кити и чувството е безкрайно взаимно.
— Марго, ходи ли на много концерти в Шотландия? — пита Хейвън, тръшва се на леглото си и отваря лаптопа.
— Не съвсем — отговаря Марго. — Бях много заета с лекциите.
Марго не си пада особено по концерти. Сега гледа телефона си и полата на ханбока й се издува около нея. Единствено тя от момичетата Сонг все още е с целия тоалет. Аз си свалих жакета и сега съм по боди и пола, а Кити свали жакета и полата и е по тениска и шорти.
Сядам на леглото до Хейвън, за да ми покаже в Инстаграм снимки от ваканцията им на Бермудите. Докато скролва из фийда си, изскача снимка от ски екскурзията. Хейвън е в младежкия оркестър на Шарлътсвил, затова познава хора от различни училища, включително от моето.
Не мога да се сдържа и въздишам леко, когато я виждам — снимка на всички ни в автобуса последната сутрин. Питър ме е прегърнал през раменете и шепне нещо в ухото ми. Иска ми се да запомня този момент.
Всички са изненадани, а Хейвън вдига очи и казва:
— Я виж, това си ти, Лара Джийн. Откъде е тази снимка?
— От училищната ски екскурзия.
— Това гаджето ти ли е? — пита ме тя и си личи, че е впечатлена, макар да се опитва да го скрие.
Иска ми се да можех да отговоря утвърдително. Но…
Кити се качва при нас и поглежда над раменете ни.
— Да, и е най-готиният тип, когото някога ще видиш в живота си, Хейвън. — Казва го предизвикателно. Марго, която гледа нещо на телефона си, вдига поглед и се смее.
— Е, не е точно така — смотолевям аз. Той наистина е най-готиният тип, когото аз съм виждала в живота си, но не знам какви са съучениците на Хейвън.
— Не, Кити е права, много е готин — признава тя. — Как го хвана? Не се обиждай, но мислех, че не си падаш по срещи.
Аз се мръщя. Не си падам по срещи ли? А по какво си падам? Аз съм малка гъбка, която си стои у дома в сумрачна стая и обрасва с мъх?
— Лара Джийн често излиза на срещи — казва предано Марго.
Аз се изчервявам. Всъщност не е така, дори Питър почти не се брои, но съм доволна от лъжата.
— Как се казва? — пита ме Хейвън.
— Питър. Питър Кавински. — Дори изричането на името му е начин да си припомня удоволствието, да го вкуся, като парче шоколад, което се разтапя по езика ми.
— Ооо — казва тя. — Аз мислех, че той излиза с онова красиво русо момиче. Как й беше името? Джена? Вие не бяхте ли най-добри приятелки едно време?
Нещо ме пробожда в сърцето.
— Казва се Дженевив. Преди бяхме приятелки, но вече не. И с Питър скъсаха преди известно време.
— Тогава откога си с Питър? — пита ме тя. Виждам някакво съмнение в очите й, сякаш ми вярва на деветдесет процента, но остават десет процента недоверие.
— Виждаме се от септември. — Това поне е вярно. — В момента не сме заедно; малко сме разделени… но аз… съм оптимистично настроена.
Кити притиска кутре в бузата ми, за да направи трапчинка.
— Усмихваш се — казва тя и също се усмихва. Примъква се към мен. — Сдобри се с него днес, става ли? Искам Питър да се върне.
— Не е толкова просто — отвръщам. Макар че защо да не е?
— Разбира се, че е толкова просто. Той още много те харесва. Само му кажи, че и ти го харесваш, и готово. Пак ще сте заедно и ще е все едно никога не си го изритвала от нашата къща.