— Да! — Не разбирам какво му става на Джош. Той се държеше, сякаш е много влюбен в нея; буквално изпадна в депресия, след като тя замина. А сега това?
Тя въздиша и казва:
— Мисля… мисля, че аз още го обичам.
— Така ли? — Любов. Марго говори за любов. Май че не съм я чувала да казва, че обича Джош. Може би „влюбена“, да, но да го обича…
Тя си бърше очите с чаршафа.
— Скъсах с него само защото не исках да съм момичето, което плаче за гаджето си, а сега съм точно това. Колко жалко.
— Точно ти не можеш да бъдеш жалка, Гого — казвам аз.
Тя спира да подсмърча, обръща се, за да легне с лице към мен, и отвръща смръщена:
— Не казах, че аз съм жалка. Казах, че е жалко да плачеш за момче.
— О… Е, аз все пак не мисля, че е жалко да плачеш за някого. Това означава просто, че имаш дълбоки чувства и си тъжен.
— Плаках толкова много, че чувствам очите си подпухнали като… като накиснати стафиди. Така ли е? — присвива очи тя.
— Да, подути са — признавам. — Твоите очи просто не са свикнали да плачат. Но имам идея! — Скачам от леглото и хуквам към кухнята. Слагам в една купа лед и две сребърни лъжици и тичам пак нагоре. — Легни по гръб — нареждам и тя се подчинява. — Затвори очи. — Слагам лъжиците на очите й.
— Наистина ли действа?
— Видях го в едно списание.
Когато лъжиците се затоплят от кожата й, аз пак ги потапям в леда и ги връщам на лицето й, после пак и пак. Тя ме пита какво е станало с Питър, затова й казвам, но спестявам целувката, защото ми се струва неуместно, когато тя е с разбито сърце. Марго сяда и заявява:
— Не бива да се преструваш, че харесваш Питър, само за да пощадиш моите чувства. — Преглъща с усилие, сякаш я боли гърлото. — Ако някаква част от теб още харесва Джош… ако той те харесва… — Аз зяпвам ужасена и отварям уста да отрека, да кажа, че това вече ми се струва преди цяла вечност, но тя вдига ръка да замълча. — Ще е много трудно, но не искам да заставам на пътя ви, разбираш ли? Наистина, Лара Джийн. Можеш да ми кажеш.
Толкова съм облекчена, толкова съм благодарна, че повдигна въпроса. Казвам бързо:
— Господи, не харесвам Джош, Гого. Не по този начин. Не, изобщо. И той не ме харесва така. Мисля, че… мисля, че просто ти липсваше и на двама ни. Аз харесвам Питър. — Намирам ръката й под одеялото и сплитам кутре с нейното. — Сестринска клетва.
Тя пак преглъща с усилие.
— Тогава предполагам, че няма някаква тайна причина да не иска да се съберем пак. Явно вече просто не иска да е с мен.
— Не, наистина е само защото ти си в Шотландия, а той във Вирджиния и е много трудно. Правилно постъпи, като скъса с него. Мъдро, смело и правилно..
Съмнения полазват по лицето й като тъмни сенки, тя поклаща глава и изражението й се прояснява.
— Стига за мен и Джош. Ние вече не сме важни. Кажи ми повече за Питър. Моля те, ще се почувствам по-добре. — Тя ляга по гръб и аз слагам лъжиците на очите й.
— Ами тази нощ отначало беше много студен с мен, много равнодушен…
— Не, започни от самото начало.
И аз се връщам назад: казвам й как се преструвахме на гаджета, за горещата вана, за всичко. Тя постоянно сваля лъжиците, за да ме погледне. Но скоро очите й вече не изглеждат така подпухнали. Аз се чувствам някак лека, дори замаяна. От месеци пазя това в тайна от нея, но тя вече знае всичко, което се случи, след като замина, и аз отново я чувствам близка. Не можеш да си близък с някого, не и наистина, ако между вас има тайни.
Марго се прокашля, после колебливо ме пита:
— А как те целуна?
Аз се изчервявам. Докосвам с пръсти устните си, преди да отговоря:
— Ами целуна ме… професионално.
Марго се смее и вдига лъжиците от очите си.
— Като жиголо?
Грабвам едната лъжица и чуквам с нея челото й като гонг.
— Ох! — Тя посяга към другата, но аз съм много бърза и се сдобивам и с двете. Смеем се като откачени, докато се опитвам да я чукна пак по челото.
— Марго… Боли ли, когато правиш секс? — Внимавам да не спомена Джош. Странно е, защото с нея никога не сме говорили за секс така направо, тъй като и двете нямахме база за сравнение. Но сега тя има, а аз не — и искам да ме просвети.
— Ами… може би малко, първите няколко пъти. — Сега тя се изчервява. — Лара Джийн, не мога да говоря за това с теб. Странно е. Защо не попиташ Крис?
— Не, искам да го чуя от теб. Моля те, Гого. Трябва да ми кажеш всичко, за да знам. Не искам да изглеждам като глупачка, когато дойде първият ми път.
— Не че с Джош сме го правили стотици пъти! Не съм специалистка. Само с него съм го правила. Но ако мислиш да правиш секс с Питър, бъди предпазлива, използвайте презерватив и така нататък. — Кимам бързо. Знам, че стига до интересната част. — Трябва да си сигурна, абсолютно сигурна. И да се увериш, че той ще бъде много внимателен, защото това е нещо специално, за което трябва да си спомняш с приятни чувства.