— Ясно. А колко продължава?
— Не е много дълго. Не забравяй, че и на Джош му беше за първи път. — Говори някак с копнеж. Сега и аз изпитвам копнеж. Питър го е правил много пъти с Дженевив, вероятно вече е специалист. Вероятно аз дори ще получа оргазъм още първия път. Което е чудесно, но може би щеше да е хубаво, ако и двамата не знаем какво да правим.
— Не съжаляваш, нали?
— Не. Мисля, че винаги ще съм доволна, че беше с Джош. Каквото и да стана след това.
За мен е облекчение, че дори сега, със зачервени от плач очи, Марго все пак не съжалява, че е обичала Джош.
* * *
Тази нощ спя в стаята й, като в доброто старо време, сгушена до нея под юргана. Стаята на Марго е най-студената, защото е над гаража. Чувам как отоплението се включва и изключва.
В тъмното до мен тя казва:
— Когато се върна в Шотландия, ще излизам с куп момчета. Кога друг път ще имам такава възможност, нали?
Аз се смея и се обръщам към нея.
— Не, чакай — не излизай с куп шотландци. Намери един англичанин, един ирландец и един шотландец. И от Уелс! Нещо като обиколка на Британската империя!
— Е, все пак уча антропология — отвръща Марго и пак се смеем. — Знаеш ли кое е най-тъжното? С Джош вече няма да сме такива приятели като преди. Не и след случилото се. С това е приключено. Той беше най-добрият ми приятел.
Аз се ококорвам престорено, за да разведря атмосферата и да не започне пак да плаче.
— Хей, мислех си, че аз съм най-добрата ти приятелка!
— Ти не си ми най-добра приятелка. Ти си ми сестра, а това е повече.
Наистина е повече.
— С Джош всичко започна толкова лесно, толкова забавно, а сега сме като непознати. Никога вече няма да си върна човека, когото познавах по-добре от всички и който ме познаваше толкова добре.
Усещам пробождане в сърцето. Много е тъжно, когато говори така.
— Пак може да станете приятели, когато мине известно време.
Но няма да е същото, знам го. Винаги ще тъгува за миналото. Винаги ще е някак… недостатъчно.
— Но няма да е като преди.
— Няма да е — съгласявам се. — Предполагам. — Странно, но си мисля за Дженевив, какви бяхме една за друга. Нашето приятелство имаше смисъл само докато бяхме деца, но не и когато пораснахме. Предполагам, че не можеш да се вкопчваш в миналото само за да го задържиш.
Изглежда, това е краят на цяла една ера. Марго и Джош вече не са заедно. Този път наистина. Наистина е, защото Марго плаче и аз чувам в гласа й, че е свършило. Нещата са се променили.
— Не позволявай да се случи с теб, Лара Джийн. Не хлътвай толкова, че да стане непоправимо. Бъди влюбена в Питър, щом искаш, но внимавай със сърцето си. Изглежда, сякаш ще продължи вечно, но не е така. Любовта може да си отиде, хората си отиват, дори да не е нарочно. Няма никаква гаранция.
Преглъщам.
— Обещавам, че ще внимавам. — Но не съм сигурна дали разбирам какво означава това. Как да внимавам, когато вече го харесвам толкова много?
4
Марго излезе да си купи нови ботуши с нейната приятелка Кейси, татко е на работа, а ние с Кити мързелуваме и гледаме телевизия, когато телефонът ми започва да бръмчи. Съобщение от Питър: Кино довечера? Пиша му: Да! После изтривам удивителната, за да не звуча твърде нетърпелива. Макар че без удивителна това „да“ изглежда прекалено вяло. Слагам усмихнато личице и натискам бутона за изпращане, преди да съм задълбала още повече.
— С кого си пишеш? — Кити се е изтегнала на пода и лапа пудинг с лъжица. Джейми се опитва да си близне малко, но тя клати глава и го скастря: — Знаеш, че не бива да ядеш шоколад!
— Пиша си с Питър. Нали знаеш, че това сигурно не е истински шоколад. Може да е само имитация. Погледни етикета.
От всички ни Кити е най-строга с него. Не го взема веднага, когато скимти да го вдигнеш; пръска го с вода от бутилка, когато е непослушен. Всички тези номера научи от съседката отсреща, госпожица Ротсчайлд, която се оказа нещо като повелителка на кучетата. Преди имала три кучета, но когато се развела, взела само Симон, голдън ретривъра, а мъжът й получил другите две.
— Питър пак ли ти е гадже? — пита ме Кити.
— Ами… не съм сигурна. — След думите на Марго снощи, че трябва да карам полека, да си пазя сърцето и да не стигам до точката, от която няма връщане назад, може би е добре да пребивавам известно време в несигурност. Освен това е трудно да се определи наново нещо, което от самото начало няма ясно определение. Ние бяхме двама души, които се преструваха, че се харесват, преструваха се на двойка, но какви сме сега? И какво щеше да стане, ако бяхме започнали да се харесваме без преструвката? Дали изобщо щяхме да бъдем заедно? Предполагам, че никога няма да разберем.