— Слушай — Сара се обърна към Кристофър, който търсеше откъде да минат, за да стигнат до склоновете на вулкана, и започна да чете като скоропоговорка. — "Гардън котидж" се намира в планината Грийн. Това е най-старата постройка на остров Възнесение. Издигната е през хиляда осемстотин и двайсета година и въплъщава… дрън-дрън… Ще оцените тази къща за гости, която се управлява от преки потомци на първите португалски заселници, открили острова през хиляда петстотин и първа година[34]. Те ще ви разкрият всички тайни на планината Грийн и околностите ѝ."
— Типична реклама за туристи. Но нямаме какво да губим — бе коментарът на Кристофър. — Може пък и да знаят нещо, което ще ни спести време.
Двамата скочиха в пикапа, чиято кабина миришеше на застояло, настроиха джипиес устройството за планината Грийн и бясно потеглиха на запад към главния път.
След десет минути пейзажът с червеникавия прах започна изненадващо да се променя. Пустинните равнини, където се гърчеха парчета от паднали сякаш от небето скали, отстъпиха място на палми, гигантски папрати и флора, наподобяваща по гъстота и височина тропическа гора. Поеха по тесен неравен път, криволичещ по склона на планината, и въздухът се насити с влага. Скоро потънаха в облаците, които Кристофър бе видял от самолета. Той включи фаровете, а очите му бяха непрекъснато върху часовника в колата. Загрижен да не губят време, намали съвсем малко скоростта. Светлината на фаровете, приглушена от мъглата, стигаше колкото да отгатват очертанията на тесния път.
След като Кристофър се пребори успешно с пет криволичещи завоя, видяха табела и разбраха, че скоро щяха да стигнат до върха на планината Грийн. Кристофър увеличи скоростта, като за пореден път погледна часовника. Ето защо не видя дупката, която запрати пикапа към ръба на пътя. Сара сграбчи волана, който се бе изплъзнал от ръцете му, и го завъртя в обратна посока. За щастие Кристофър, с рефлекса на опитен шофьор, натисна педала за газта, а не спирачките. Дъното на колата задра пътя, тя поднесе и лявото ѝ колело хлътна в горния край на канавката.
Сара се наведе надясно за противовес и в продължение на две безкрайни секунди колата се оказа във въздуха, а после отново беше в центъра на пътя. Кристофър спря. Бе доста блед. Размени поглед със Сара, която прояви благоразумието да не го упреква. Тя въздъхна дълбоко с облекчение и посочи към изплувалата от мъглата табела под формата на стрелка: ГАРДЪН КОТИДЖ. СТАИ ЗА ГОСТИ. ОТВОРЕНО ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА. Той кимна с глава и подкара бавно колата в указаната посока.
Поеха по тесния стръмен път. От двете страни клоните бършеха прозорците на пикапа и стесняваха още повече пътя.
— Там е — прошепна Кристофър, когато пътят се разшири и навлезе в тучна морава, в центъра на която се очертаваше силуетът на потънала в мъглата сграда. — Как смяташ да им поискаш информация за това, което търсим? — попита Сара.
Кристофър даде газ и паркира колата насред градината. На излизане от колата погледна още веднъж часовника и тръгна бързо към сградата, без да ѝ отговори.
— Полека — подхвърли му Сара.
Кристофър прекоси моравата пред хижата и едва когато застана пред вратата, отдели пет секунди да си поеме дъх. После дръпна едно въженце и камбанката пред входа изкънтя. Почака малко, като се питаше дали вътре има някой. Чу, че вратата се отваря, и на прага се появи прегърбен възрастен мъж с матов тен и тънки мустачки. Като видя непознатия, присви уморените си очи, като че ли не бе сигурен дали вижда човек, или призрак.
— Добър ден — започна Кристофър, като направи всичко възможно да не прилича на припрян психопат. — Аз съм посетител на острова и бих искал да ви помоля за съвет.
— Доста смел сте, щом сте се изкачили дотук в такова време — отбеляза мъжът и погледна навън. — А и като че ли няма намерение да се оправи. Дошли сте да отседнете в хижата ли?
— Всъщност дойдох, за да питам нещо — отвърна Кристофър.
— Хм… Кажете.
— Най-напред да се представя: казвам се Кристофър и работя като журналист в едно френско списание, а това е Сара, моята… фотографка — каза Кристофър, докато Сара се приближаваше.
— Добър ден, госпожо — възпитано кимна мъжът. — Аз съм Едмундо Саргал.
— Приятно ми е — отвърна Сара и се насили да му стисне ръката.
Кристофър пресече любезностите.
— Правим репортаж на тема "Забравените кътчета от историята". Вече посетихме фортовете Хейс и Бедфорти там ни обясниха, че в планината Грийн имало останки от Втората световна война и дори от по-рано. Издирваме такива места, а разправят, че живеете отдавна тук и можете да ни помогнете.
34
Откривателят на острова е Жоау да Нова Кастела (1460 — 1509). Две години по-късно го преоткрива друг португалски пътешественик — адмирал Алфонсу да Албукерке (1453 — 1515). Това се случва в деня на Възнесение Господне, откъдето идва и името на острова. — Бел. прев.