Необходим им бе половин час да намерят подходящ камък. Малките камъчета, които се търкаляха наоколо, бяха твърде леки, за да счупят катинара. При всеки удар на Кристофър по катинара шумът ехтеше по склона на планината и будеше тревога у Сара, която се молеше да не ги чуят във военната база…
Накрая, след като се смениха три пъти, металната халка на катинара се огъна и се счупи, освобождавайки веригата, която падна на земята. Сара направи знак на Кристофър и двамата бутнаха по едно крило на вратата. Първата крачка навътре направи тя. Кристофър затвори вратата отвътре и двамата потънаха в мрак.
Сара запали фенерчето си. Пред тях се простираше тесен коридор, който се губеше в мрака. На оскъдната светлина се виждаха четири врати. Първата вляво бе полуотворена. Както и първата вдясно, върху която се виждаше емблемата на НАСА. По средата на коридора имаше още една открехната врата. Коридорът завършваше с двукрила врата. По покрития с напукан сив линолеум неравен под се търкаляха прашасали документи и част от тениска. Плочите от полистирол, с които бе покрит тавана, бяха проядени и през зеещите дупки се виждаха електрически кабели, някои от които висяха надолу. Въздухът бе отровен от миризма на мухъл. Кристофър взе някои от смачканите документи, които се търкаляха по земята, и помоли Сара да ги освети. Всички бяха запълнени с колони от наполовина изтрити от времето цифри. Навсякъде се виждаше емблемата на НАСА.
— Надявам се всичко, което намерим тук, да не засяга само НАСА…
Хвърли документите на земята и като видя на стената един ключ, го натисна. Както и очакваше, не стана нищо. Ритна някакъв кабел и влезе в първата стая вдясно. Бе облицована с плочки баня с две мивки, зацапани от ръжда, която бе текла от кранчетата, и душ с черна завеса от мухъл. В една ниша друга врата водеше към тоалетна, чиято тоалетна чиния бе суха. На земята имаше много американски списания от 1968 година. Най-отгоре на купчината бе един брой на "Лайф", оплакващ убийството на Мартин Лутер Кинг, и един екземпляр на списание "Ролинг Стоунс" с Джон Ленън и съпругата му Йоко — голи и заснети в гръб. След като осветиха цялото помещение и не видяха нищо интересно, излязоха от банята и влязоха в помещението отсреща. То очевидно е било използвано за стая. От мебелите бяха останали само пружина за легло и скрин от шперплат с отворени чекмеджета, пълни с проядени от молци мъжки дрехи, с изключение на една риза с емблемата на НАСА. Привлечена от нещо, което ѝ се бе мярнало на светлината на фенерчето, Сара клекна и вдигна от земята броя на "Ню Йорк Таймс" от 12 октомври 1968 година. Първата страница бе разделена между две събития — церемонията по откриването на Олимпийските игри и студентските протести срещу войната във Виетнам. Тя го разтвори и измежду страниците изпадна малък предмет — златна верижка, върху която висеше фигурка на Исус Христос на кръста.
— Те наистина са си тръгнали като крадци, за да забравят и такива ценни предмети — бе коментарът на Кристофър. — Остава ни надеждата, че баща ми и колегите му са зарязали и важни резултати от изследванията си.
Излязоха и от тази стая и тръгнаха по-навътре в коридора. Подът под краката им скърцаше, защото вероятно стъпваха по парченца стъкло. Влязоха в трето помещение, разположено от дясната страна на коридора. И то бе служило за стая. Вътре имаше същата пружина, но бяха останали и дюшекът, чаршафите и една завивка. Върху един шкаф бе залепен плакат на "В очакване на слънцето" на група "Доорс". В чекмеджето на малкото нощно шкафче намериха около четиридесет долара в банкноти и дребни монети, както и Библия, калкулатор, почти пълен пакет цигари "Бенсън Ходжис", кутия кибрит и малка папка, от която се показваха листове. Кристофър я грабна и веднага на светлината на фенера се вдигна облак прах, от който двамата започнаха да кашлят. Сара сви ръката си в лакътя и я сложи пред носа и устата си, после веднага насочи светлината към документите. Върху титулната страница бе написано "Аполо 1" — доклад за разследването на катастрофата[36]".
— Доклад за катастрофата на "Аполо-1" — каза Кристофър. — Той няма нищо общо с информацията, която търсим. По дяволите!
Кристофър вдигна дюшека, извади чекмеджето, за да изпразни съдържанието му, и скъса плаката на "Доорс". Не намираше нищо полезно и стомахът му започваше да се свива.
— Да идем в края на коридора — предложи Сара, която знаеше, че няма право да се поддава на нервността му.
Кристофър бе минал напред и бутна двете крила на вратата. Този път пред тях се появи обширна зала, която не можеше да бъде осветена цялата само с фенерчето. Докато се придвижваха внимателно, установиха, че стените ѝ са осеяни с контакти. Сара освети помещението и на слабата светлина двамата видяха единствената мебел: маса, върху която имаше команден пулт с радарен екран, различни бутони и лостове за управление и уреди с прашасали стъкла.
36
"Аполо 1" е първият кораб от програма "Аполо" на НАСА. Тримата астронавти загиват на 27 януари 1967 г. при пожар, възникнал на борда, по време на тренировка в стартовия комплекс в Космически център "Джон Ф. Кенеди". — Бел. прев.