Приближиха се. Кристофър ритна някакъв предмет, който се търкаляше по пода. Бе шлемофон, все още свързан към командния пулт. Кабелът му минаваше точно покрай завинтената към масата метална пластинка с емблемата на НАСА.
— Виж — каза Сара, посочвайки пространството зад пулта, — започнали са да демонтират апаратурата, но не са имали време да завършат започнатото.
От командния пулт бяха изтръгнати метални пластини, по земята се търкаляха части от изоставено оборудване.
Кристофър запали своето фенерче и огледа залата, а после я обиколи, за да изследва всяко ъгълче. Сара чуваше все по-учестеното му дишане.
— Едмундо правилно каза, че онези типове от НАСА са се вбесявали, защото другите им пречели да работят, вдигайки твърде много шум.
Като видя, че Кристофър идва към нея, Сара кимна в знак на съгласие.
— "Другите" са били баща ми и сътрудниците му, които са извършвали експериментите си с онези нещастници, които са виели от ужас… Значи това са правили! Само че къде?! И тук има само неща на НАСА!
Погледна часовника си и прехапа устни.
— Трябва да обърнем това проклето място с краката нагоре, да проверим дали стените не са кухи, както и всеки сантиметър по пода, и да търсим скривалище или Бог знае какво!
Новото им търсене продължи два часа. Разместиха всички мебели, за да стигнат до стените, прегледаха подробно всеки документ, дори онези, които бяха потънали в слоеве прах. Няколко пъти излизаха на чист въздух и обиколиха многократно цялата постройка в търсене на друг вход или дори проход насред растителността, който би ги отвел към друга скрита сграда. Надеждата ги осени отново за кратко, когато откриха шкаф в една от външните стени, но там имаше само ръждясала лопата, кирка и кутия с инструменти. Пет минути преди да изтече ултиматумът на Лазар, с разкъсана от тръните и бодлите в гората тениска, със сърце, едва биещо от изтощение и страх, Кристофър се захвана да разглоби контролния пулт. С мъка командваше движенията на ръцете си, които отново бяха започнали да треперят. Сара бе обзета от немощ и чувстваше, че тревогата започва да я души за гърлото. Усещаше, че няма да може да запази дори привидно спокойствието си още дълго.
— Кристофър… ти трябва… да поискаш още време от Лазар — прошепна тя.
Само че той не я чуваше. Бе обзет от паника и кръвта бучеше в ушите му.
Внезапно телефонът иззвъня.
35
Звънът в мрака сякаш бе зов за погребална равносметка. Застанал на едно коляно, Кристофър гледаше телефона, но бе неспособен да натисне зелената слушалка. Сара го направи вместо него, включи високоговорителя и му подаде телефона, като му прошепна в ухото да поиска още време от Лазар.
— Времето… времето… изтече. Открихте ли… нещо?
Веднага познаха провлачения говор на Лазар, който прокънтя заплашително в голямата зала. Минаха няколко секунди, преди Кристофър да събере сили и да проговори.
— Открихме мястото, където сте били подложен на експериментите. И дори успяхме да отидем там… Искам да кажа, че в момента сме на остров Възнесение, насред Атлантическия океан. Намерихме изоставена станция на НАСА и имаме доказателство, че именно тук баща ми и неговият екип са… извършвали експериментите с… вас…
— Открихте ли целта на експериментите? — невъзмутимо попита Лазар, като дишаше с мъка.
Сара наблюдаваше Кристофър като отговорник по безопасността в цирк, който бди над готвещ се за смъртоносен скок акробат.
— Въпрос на минути… Дайте ми да говоря със Симон…
Лазар не отговори веднага.
— Значи нищо не сте открили — промълви той след дълъг размисъл.
— Не е вярно!
— Сергей, заеми се с момчето — нареди Лазар.
Сара поиска да вземе телефона от ръката на Кристофър, за да води преговорите вместо него, но той светкавично скочи на крака.
— Не, не правете това! Никога не сте били по-близо до истината! Никога! Никой освен мен не може да ви помогне! А ако сторите каквото и да било на Симон, кълна ви се, че ще прекратя всичко… и ще си умрете в неведение!
Сара се чудеше как се бе осмелил да изрече тези думи. Тя не би се справила по-добре. Само че Лазар не се остави да го отклонят от решението му.
— Само че и хлапакът ви ще ме последва!
Кристофър затвори очи, а когато ги отвори отново, в обикновено нежния му поглед блестеше зла искра.