Сара освети пътя им към изхода. Навън бе паднала нощта. Вятърът люлееше листата в джунглата, а те двамата, привилегировани наблюдатели на Млечния път, отделиха няколко мига да успокоят духа си. Сара седна на входа, а ръката ѝ докосваше тази на Кристофър. Облегна се на фасадата и вдигна глава към небесния свод. После незабелязано плъзна ръка по корема си. Ако оживееше след тази история, какво щеше да прави в Осло? Копнежът и плановете ѝ за дете бяха подхранвали до този момент желанието ѝ за живот. Този копнеж не си беше отишъл, но плановете ѝ се бяха провалили… Не толкова, защото Ерик я бе напуснал. В края на краищата, тя със сигурност можеше да намери някой друг. Само че това, което изживяваше през последните дни, ѝ показа, че раните ѝ от войната не бяха заздравели. Че призраците все още бродеха в душата ѝ. Можеха да я завлекат отново в най-тъмните и най-отчайващи кътчета на живота и дори да я превърнат в слабо, умоляващо и гърчещо се същество до края на дните ѝ. Как би могла да стане майка, когато лудостта я заплашваше при най-малкия удар? И с какво право щеше да наложи на едно дете живот в страх?! И въпреки това, о, Боже, колко искаше да чуе детски гласец, който я нарича "мамо"! Прехапа устните си, за да си наложи да не трепери.
Седналият до нея Кристофър усети треперенето ѝ. Без да знае какво я измъчва, той я обгърна с ръка и я притисна до себе си. Странната трескавост бе изчезнала и бе отстъпила място на обичайната за него сериозност. За първи път, откакто бяха напуснали Париж, се замисли за майка си. Тя вярваше толкова много в рая, бе правила толкова добрини… Къде ли бе сега? И дали изобщо беше някъде?! Той бе агностик. Никога не бе отричал възможното съществуване на възвишена форма на живот, особено в моменти като този — под звездите, насред поклащащата се от вятъра джунгла, когато природата сякаш придаваше смисъл и на най-абсурдните неща. Само че циничният му дух не преставаше да му нашепва, че няма право да се отдава на вяра без доказателства. Дори в страданието си не можеше да се отрече от принципите и убежденията си. В този миг мъката отново го стисна в клещите си.
Сара облегна глава на рамото му, без да изпуска от погледа си звездите, които ѝ пращаха малко от спокойствието си.
— Дай ми фенерчето — прошепна Кристофър.
— Къде искаш да отидеш?
Той насочи фенерчето към малко възвишение, надвиснало над постройката.
— Ще те следвам.
Като си помагаха взаимно да отстраняват клоните по пътя си и да не се хлъзгат надолу, двамата изкачиха баирчето. Тънкият сърп на луната им позволи единствено да видят, че джунглата, която покриваше склоновете на вулкана, в основата си отстъпваше място на характерните за острова безводни и скалисти пространства. В далечината се долавяха сребристите отражения на луната в морето. В тази пустиня от камъни, заобиколена от вода, единствено светлините на военната база, намираща се на около осемстотин метра по-надолу, обезпокояваха едва забележимо мрака.
Кристофър насочи цялото си внимание към постройката в краката им, като се опита да визуализира помещенията в нея. Клекнала до него, Сара скубеше шепа след шепа трева, докато накрая докосна мократа пръст и я почисти. После с върха на една пръчка нарисува контурите на сградата върху гладката почва. Получи се почти правилен правоъгълник. Вътре очерта с тънки бразди помещенията, които бяха разгледали: най-напред коридора, който се простираше по дължината на цялата сграда, първата квадратна стая вляво от входа, банята отсреща, до нея другата стая в центъра на коридора и накрая, в дъното — голямата зала, където се намираше командният пулт. След като планът на сградата бе начертан, едно нещо се набиваше в очите.
— Да, видях — каза Сара, преди Кристофър да успее да отвори уста и да освети с фенерчето чертежа ѝ. — Дясната част на постройката е заета от две помещения, които, поставени едно до друго, изпълват почти цялото застроено пространство от тази страна. Това е логично… За сметка на това от лявата страна има само една стая, а после следва голямо празно пространство.
Кристофър довърши разсъжденията ѝ на висок глас:
— Като се вземат предвид трудностите, които сигурно са имали да докарат дотук строителен материал, а после — да построят и сградата, би било абсурдно една част да не служи за нищо.
Двамата слязоха от възвишението. Тръгнаха към вътрешността на постройката и влязоха отново в първата стая вляво.
— Странно е и че отляво се намира и единственото празно помещение в постройката, а също така и единственото, на което няма емблема на НАСА на вратата — каза Кристофър.