Сара потвърди правотата на разсъждението му, а после, както бе застанала на прага, посочи една по една всяка от стените.
— Ако има скрит проход, той не би могъл да бъде в дясната стена, защото тя е заета от две помещения, които имат излаз в коридора. По същата причина не може да бъде и в стената срещу нас — там е залата с командния пулт. Може да бъде само в лявата стена.
После излезе от стаята и след минута се върна с кирката, която бяха намерили в шкафа отвън. Подаде я на Кристофър, отстъпи няколко крачки и насочи фенерчето към стената. Кристофър взе инструмента и удари косо стената. Още при първия удар оттам падна парче гипс. Удари стената втори, а после и трети път, като дишаше тежко. След петия удар стената се пропука и под мазилката ѝ се показа част от бетонен блок. Кристофър си пое дъх.
— Няма да е лесно, но пък ти вече направи хубав разрез — окуражи го Сара, като посочи пукнатината в средата на стената. — Цели се тук.
Кристофър вдигна кирката над главата си и с всички сили удари точно в средата. Върхът на кирката се заби малко повече. Удари още десетина пъти и изведнъж върхът на кирката проби стената и потъна чак до сапа. От устата на Кристофър излезе хрип от усилието, но успя да използва кирката като лост. Стената бавно се напука. По земята се посипа гипс. Кристофър не отпусна натиска си и изведнъж стената поддаде. Сара насочи светлината към образувалата се дупка.
— Светлината минава. Човек би казал, че от другата страна има празно пространство. Само че отворът е още много малък, за да се види добре.
— Пази се! — предупреди я Кристофър.
Той продължи да нанася успешни удари с кирката, докато направи достатъчно широк отвор, за да може да доразбие стената с ритници, а после хвърли инструмента на земята. Докато белият гипсов прах падаше в осветената част от помещението, се откри вдлъбнатина с големина най-много един квадратен метър. И тя изглеждаше празна. Но когато Сара насочи светлината към пода, Кристофър потрепери. Видяха очертанието на потънала в мрака стълба, която водеше под земята.
36
Кристофър погледна със задоволство Сара и ѝ направи знак, че този път ще мине пръв. Взе фенерчето и стъпи на първото стъпало. Усети влага, миризма на мухъл, а и студ, от който космите на ръцете му настръхнаха. Сара го следваше по петите.
Когато стъпи на последното стъпало, Кристофър размаха фенерчето пред себе си и забеляза електрически ключ върху отсрещната стена.
— Нямаме какво да губим — каза повече на себе си, отколкото на Сара, докато осветяваше тавана, където се виждаше проводник, съединяващ съзвездия от лампи.
Кристофър щракна ключа. Чуха се няколко глухи експлозии и двамата подскочиха. Повечето от крушките не светнаха, някои гръмнаха, а една кръгла лампа освети в червена светлина белосан коридор.
— Възможно ли е крушка да работи след четиридесет години? — учуди се Сара.
Кристофър вече бе тръгнал предпазливо по най-осветената част на коридора.
— Това е класически пример за паранормални явления. Често съм цитирал подобни неща в книгите си… — отвърна той, като видя някаква сянка насред коридора.
— Тоест?
— Ами, в една казарма за пожарникари в Калифорния, по-точно в Ливмор, има лампа, която свети непрекъснато от хиляда деветстотин и първа година. Значи е възможно и тук още да светят крушки. Вместо да изгорят, с времето някои крушки стават по-здрави. Закон на физиката. Що се отнася до факта, че още има електрозахранване, виждам едно-единствено обяснение: тази част от сградата вероятно е била свързана с въздушната база в подножието на вулкана. Мамка му, какво е това?!
Кристофър заобиколи една носилка на колела с доста протрити кожени каишки и с дюшек, обсипан с избледнели от времето петна. Сара го последва, като внимаваше да не се допира до носилката, и спря зад гърба на Кристофър.
— Виж това…
В светлината на фенерчето видяха три врати с шпионки. Сара отвори първата. Пантите проплакаха и слабата светлина на фенерчето проникна в помещението, което представляваше стая само с легло и тоалетна, без никакъв прозорец. Стандартна килия. Само че тук стените бяха черни. Всъщност бяха почернели от графити. С един поглед Сара и Кристофър различиха безброй повторения на трите образа: дърво, риба и пламъци.
— Всичко е започнало тук — прошепна Кристофър, едновременно смаян и ужасен.
Сара направи серия от снимки на стените, за да предостави на Лазар доказателства, които той не би пропуснал да поиска. Стените на другите две килии бяха покрити със същите графити. Многократното повторение и нервността на ръката издаваха хистерична лудост.