— Нека намерим обяснение за тези неща… Нека успеем — пожела си шепнешком Кристофър, докато правеше още снимки.
Тук коридорът свършваше.
Поеха обратно, минаха покрай стълбата и отидоха в другата част на подземието. Тук също бе оцеляла само една крушка. Кристофър вървеше бързо и се блъсна в метален предмет, който проскърца. На светлината на фенерчето се показа странен стол на колела с прикрепен към него железен корсет, най-вероятно предназначен да придържа торса и врата.
— Ей там има светлина — прошепна Сара, която предпочете да не коментира предназначението на стола.
Коридорът свършваше с двойна врата, но на няколко метра пред тях в чупка на лявата стена зееше отвор. Двамата предпазливо влязоха в помещение с размер около петнадесет квадратни метра.
Надясно, върху подиум, имаше бюро от светъл метал, върху което бе поставена лампа със зелен абажур, която пръскаше слаба светлина. Светлият ореол едва-едва осветяваше библиотека. Три четвърти от рафтовете ѝ бяха празни. От двете ѝ страни стояха малки масички. Върху едната забелязаха предмет, който някога сигурно е бил аквариум, а върху другата — човешки череп.
Кристофър побърза да претърси бюрото, а Сара вдигна черепа.
— По него има знаци — промълви тя.
Кристофър с раздразнение затвори и последното чекмедже на бюрото. С изключение на няколко забравени листове и молив, там нямаше нищо.
Отиде при Сара и разгледа черепа. Повърхността му бе прорязана и разделена на много зони, всяка от които бе надписана.
— Това е почеркът на баща ми… — промълви Кристофър.
Виждаха се думите "моторна област на езика" (Брока[37]), "ъглова извивка", "предфронтален кортекс", а после и имената на редица зони, които Кристофър изобщо не познаваше. Забеляза, че три от петнадесетте белязани зони са оградени с дебели кръгове. Отговаряха на париеталния, темпоралния и окципиталния[38] лоб.
— Доколкото си спомням от курсовете по криминална психология — вметна Сара, — баща ти се е интересувал от трите лоба, които приютяват паметта.
Кристофър отиде при библиотеката, а Сара разгледа аквариума. Всъщност това бе вивариум — в него имаше пясък и клонки. Върху тях лежеше скелет на влечуго, най-вероятно змия, защото липсваха крайници. Кристофър прегледа заглавията на книгите. Най-напред забеляза две биографии на Мария Антоанета и една на Томас Мор. Запита се дали са ги използвали за забавление, или са свързани с изследванията на баща му. До тях бе "Голата маймуна" на Дезмънд Морис[39]. Добре познаваше творбата. В нея авторът анализираше човешкия род със същия подход и същия речник, с които се характеризира поведението на животните. На последния рафт забеляза книга за викингите и една със спомените на войници от Първата световна война. Между корицата и първата страница бе пъхнат ламиниран лист хартия. Представляваше напречен разрез на човешкия мозък, а отгоре стоеше надпис "Триединният мозък" според Пол Маклийн[40].
— Остават ни единадесет часа, за да разберем какво е търсел баща ти. Започни да преглеждаш внимателно книгите, а аз ще продължа с огледа на помещенията — предложи Сара.
— Съгласен — отвърна Кристофър.
Сара излезе и зави наляво. Искаше да види какво има зад двойната врата в дъното на коридора.
Една-единствена примигваща лампа над вратата осветяваше помещение, което някога е било операционна зала. По средата, под операционната лампа на тавана, бе разположена метална маса без дюшек, но с каиши. Около нея бяха подредени три носилки на колела. Върху едната имаше празна спринцовка. А встрани, до ръба на масата, се бе търкулнала колба. Сара я вдигна на височината на очите си, разгледа я и я сложи обратно на масата.
Нямаше никакво съмнение, че са дошли на точното място. Върху стъклото на колбата бе написано LS 34. Сара продължи да оглежда залата. Видя два празни стъклени шкафа, мивка и някакъв апарат, поставен върху ниска масичка. Апаратът ѝ напомни за приспособлението, което бе видяла в подземието на "Гаустад", преди директорът да взриви клиниката. Приличаше на радиоприемник. Отпред имаше два кръгли циферблата, две гнезда за куплунги и бутон с надпис "Включи". Сара избърса с ръкава си прахта от циферблатите. Първият бе разграфен на мерни единици, наречени HR, и стрелките му можеха да се движат от 0 до 220. Сара тутакси си спомни, че бе видяла това съкращение върху апаратурата на пациентите или свидетелите, които бе посещавала в болниците по време на разследванията си. HR означаваше сърдечен ритъм. Обозначенията върху втория циферблат обаче ѝ бяха непознати. Той бе по-голям от първия и отляво надясно бе разграфен от буквата "X" до буквата "Р". Показваше стойностите на нещо, което бе обозначено със съкращението "Т". Освети горната част на апарата и откри широк процеп — повече от двадесет сантиметра, откъдето излизаше перфорирана по краищата хартия, подобна на хартията от първите принтери.
37
Пол Брока (1824–1880) — фр. лекар и патоанатом, открил речеводвигателния център в мозъка. — Бел. прев.
38
Теменен, на слепоочията и тилов лоб (или дял). Липсва само фронталният лоб. — Бел. прев.
39
Дезмънд Морис, р. 1928 г. — зоолог, етолог, художник сюрреалист, автор на книги в областта на социобиологията. Най-известна е книгата му "Голата маймуна", написаната през 1967 г., където безпристрастно и дори безсрамно разглежда човешката анатомия. Преведена е на бълг. език. — Бел. прев.
40
Пол Маклийн (1913 — 2007) — амер. лекар невролог и учен със значителен принос във физиологията, психиатрията и изучаването на мозъка. — Бел. прев.