— Докъде стигна? — притисна той Сара.
Тя стана, за да си почине няколко секунди. Лентата се бе оказала много по-усукана, отколкото предполагаше. Не бе сигурна дали ще успее да я изправи и навие отново.
— Дай ми още малко време — отвърна и попита: — А ти какво откри?
— Вече добивам някаква представа, но трябва да чета още.
Кристофър отново се захвана за работа и се зае с "Голата маймуна" на зоолога Дезмънд Морис. Бе изненадан, че е подчертан един-единствен пасаж. Той обясняваше някои фобии у човека като страха от паяжини или змии, които според него се дължаха на сложния еволюционен процес и бяха характерни за всички хора. С други думи, бяха унаследени от предците ни, които все още не са били човеци. Докато четеше, Кристофър разбра, че интуицията му не го бе подвела. Остави настрана "Голата маймуна" и отвори сборника със спомени на войниците от Първата световна война.
Нужни му бяха още два часа, за да прочете всичко. Когато свърши с последния подчертан пасаж, сърцето му биеше малко по-бързо. Преди да съобщи извода си на Сара, поиска да се увери, че не е изпуснал нищо. А след онова, което научи от биографиите на Мария Антоанета и Томас Мор, едва се въздържа да не закрещи от радост. В двете биографии бе подчертан само по един пасаж и в тях се разказваше за изживяния от двамата осъдени на смърт ужас през последната нощ, когато видели с очите си как косите им са побелели.
Кристофър затвори книгите и се обърна към Сара.
— Мисля, че разбрах…
Сара бавно вдигна очи от магнетофонната лента и го погледна въпросително.
— Изследванията им са се отнасяли главно за страха. С малко или голямо "С", това е темата, подчертана във всяка книга…
— А Пациент 488 в "Гаустад" е умрял от страх.
Кристофър стана. Приличаше на човек, направил важно откритие и почти забравил сериозността на положението.
— Значи баща ми и помощниците му са изучавали механизмите на страха у човека. Но са се интересували предимно от дела на рептилния мозък, защото са искали да разкрият не видовете страх, а страха в универсалния смисъл на думата, който е кодиран в мозъка на целия човешкия род. Страхът, който още от произхода на човека е вдълбан в колективната ни памет, независимо дали искаме, или не. С други думи — страхът, срещу който не можем да се борим.
Сара одобри заключението на Кристофър и добави:
— С основание можем да предположим, че ЦРУ е било замесено в това и че брат ти е заподозрял прилагането на разработката при военните. В изследването си баща ти и сътрудниците му са целели създаване на психологическо оръжие, способно да отприщи неконтролируем страх у всеки противник.
— Точно така — съгласи се Кристофър, очарован, че Сара стига до същото заключение. — В такъв случай остават три въпроса: как са процедирали при опитите си да открият този страх, открили ли са го и на какво прилича той.
— Ако страхът, който е изпитал Пациент 488, е могъл да го убие, можем да предположим, че отговорът на втория въпрос е "да" — отговори Сара. — "Опитните зайчета", които са използвани при експериментите на баща ти, са изпитали абсолютния страх.
Изглеждаше смутена, но моментът не бе подходящ за разсъждения.
— Що се отнася до другите два въпроса, все още ни липсват елементи от пъзела. Единствените осезаеми елементи на наше разположение са странният измервателен апарат в операционната зала и тази магнетофонна лента.
Кристофър погледна часовника си. Оставаха им четири часа и двадесет и две минути, за да намерят искания от Лазар отговор.
— Довърши работата си върху касетата, а аз ще отида да разгледам онази машина.
Бързо излезе от помещението и отиде в операционната зала. С помощта на фенерчето веднага намери апарата. И той като Сара бе неспособен да обясни смисъла на втория циферблат, разграфен от буквата "X" до буквата "Р", нито пък смисъла на съкращението "Т".
Хрумнаха му много хипотези, но нито една не изглеждаше достоверна. С безкрайно старание и педантичност отново разгледа апарата. Напразно… Търсеше някакъв надпис, бутон. Не намери нищо. Стараеше се да открие какъвто и да е знак, чрез който да стигне до мистерията на тази кутия. Едва при повторния оглед на машината се сети да я вдигне и тогава забеляза закована към нея метална пластинка. Намери скалпел, с който развинти четирите винтчета, извади малката пластинка и откри две копчета. На първото пишеше "Нулиране", а на второто "Памет".