Кристофър не отговори веднага. Грабна учебника по невробиология, който бе прегледал преди няколко часа, без нищо да разбере. Намери главата, разглеждаща триединния мозък. Прочете няколко реда на глас и изведнъж млъкна.
— Излиза, че това не са символите на страха — промълви едва-едва.
— Тогава какво са? — попита с тревога Сара.
— Аз…
— Какво? Какво прочете?
Кристофър погледна недоумяващо Сара и препрочете същия пасаж. Четеше отчетливо, като наблягаше на всяка дума.
38
— Рептилният мозък е приблизително на четиристотин милиона години, а това води към епохата, когато първите живеещи в океана сложни живи организми (в случая рибите) излизат от водата и развиват способности, даващи им възможност да живеят на сушата.
Спря четенето, навлажни устните си и продължи.
— Лимбичният мозък се е образувал преди шестдесет и пет милиона години в момента, когато се появяват първите двуноги, които живеели в продължение на много години по дърветата. Те не само се движели и спели по тях, за да се пазят от хищниците, но също така дърветата са били основен източник на прехраната им.
На Сара ѝ бе трудно да повярва на ушите си, но всичко изглеждаше съвсем логично. Кристофър завърши четенето с пасажа:
— И накрая, третият мозък — на хуманоидите[44], е само на три милиона и шестстотин хиляди години, а това съответства на появата на първите австралопитеци и откриването на огъня, който променя радикално еволюцията на това, което ще бъде наречено "човешки вид".
Затвори книгата и се обърна към Сара, която гледаше, без да вярва на очите си, разпечатаните листове с рибата, дървото и огъня — трите символа, дълбоко вкоренени във всекиго от нас.
— Вторият измервателен уред към апарата обозначава времето — допълни Кристофър, който вече имаше доста натрупана информация, за да разбере смисъла. — Буквата "Т" означа "Time", буквата "Р" — "Present" (сегашно време), а буквата "X" отговаря на крайната дата, до която са смятали да предизвикат спомени у пациентите си.
Настана мълчание, което скоро бе нарушено от друг кънтящ глас. Той идваше от диктофона, който Сара бе оставила да работи. Говореше бащата на Кристофър, но гласът бе по-уморен и по-неспокоен от преди.
— Трети февруари хиляда деветстотин шейсет и девета година… Три години и тридесет и шест дни изследвания… Един от нашите обекти умря вчера през нощта. През деня бе подложен на експеримент, който го потопи в новия времеви етап на регресия и се справи горе-долу добре. Бе преминал границата на два милиарда и половина години. При събуждането си не разпозна мястото, където се намира. Отново потъна в дълбок сън и в ранното утро го намерихме мъртъв, с отворена уста, сякаш готов да нададе вик. Днес подлагаме на същия експеримент обект номер две, за да разберем какво се е случило. Мислим, че обектите, които устояват на този експеримент, се срещат доста рядко и че при тях общото е изключителната им способност да посрещнат страха. Психопатите биха били чудесни обекти за проучване. Само че на наше разположение са само десетина обекта, между които двама руски шпиони, а те се оказват доста интересни. Възлагаме им големи надежди. Затова ги изолирахме и белязахме видимо по челото, за да избегнем загубата на време. Това вече се случи, когато всички наши жертви избягаха от килиите си и се смесиха с останалите с надеждата всички да се вдигнат на бунт. Учим се от грешките си и може би сме на път да открием това, което търсим от самото начало.
Гласът на бащата изчезна.
— Можеш ли да превъртиш напред? Сигурно по-нататък е говорил за резултатите…
— Лентата е крехка — отвърна Сара. — Ако се скъса — край…
— Колко време трае записът?
— Според мен два или три часа.
— Ще бъде късно! Надскача времето, дадено ни от Лазар… Ще ни се обади след два часа и четиридесет и шест минути.
— Да, но ако скъсаме лентата, няма да мога да я оправя…
Кристофър започна да се разхожда нервно в кабинета, като дебнеше за най-малкия шум в записа. Шестдесет непоносими минути изтекоха в мълчание. Кристофър не издържаше повече и поиска да превърти лентата, но Сара не му позволи. В дъното на душата си се надяваше тя да постъпи точно така, което не му попречи да опита. Очите му бяха хлътнали и блестяха от умора и безпокойство. Бе страшно да го гледа човек.
— Още час — каза Сара.
Кристофър поднови разходките си, а Сара чувстваше, че я завладява трескава тревога. Не знаеше още колко ще издържи. И двамата бяха пред срив. Изведнъж се чу някакъв шум…
44
Третият мозък — неокортексът — е най-младият и само той може да извършва дейност като мисленето. — Бел. прев.