Сара подскочи и застана нащрек, а Кристофър, който най-сетне бе седнал на земята, рязко се изправи. Доловиха далечни гласове, които сякаш се приближаваха към диктофона. В записа се разнесе суматоха. Някакъв глас раздаваше заповеди.
— Ще го убием, докторе!
— Дръжте го, мамка му, и му инжектирайте дозата!
За пореден път Кристофър позна гласа на баща си.
— Той е поне на пет милиарда, господине, ще го убием! — обади се непознат глас. — Твърде опасно е…
— Я ми дайте това!
(Чуха се хрипове, които ставаха все по-силни и заглушаваха гласа на баща му.)
— Сърдечният ритъм е над двеста и двайсет, господине! От три минути… Няма да издържи!
— Дръжте го, а аз ще инжектирам дозата след… броя… пет, четири, три, две, едно. Инжектирам.
(Чуваше се само острият звук на медицинската апаратура.)
— Сърцето издържа. Жив е.
— Е, добре… Какво показва графортекстът? — попита Евънс.
(Не последва отговор.)
— Саландър? Какво показва графортекстът?
— Господине… — започна помощникът, очевидно медицинско лице. Гласът му трепереше.
— Какво?
— Случи се нещо…
— Говорете, мамка му!
— Това е безсмислено. Писецът трябваше да спре тук… Ние сме отвъд рептилния мозък, но той продължава да се движи назад във времето…
(Човекът млъкна, сякаш не можеше да изрази мисълта си.)
— Господине, мисля, че току-що открихме нещо… друг, още по-стар мозък…
Кристофър и Сара се бяха втренчили във високоговорителя.
— Вече не помръдва, господине… — каза един глас. — Скоро сърцето му ще спре.
— На колко години сме, Саландър? — попита Евънс.
— Току-що минахме около…
(Помощникът прекъсна изречението си, защото се чу странен стряскащ звук.)
— Какво става? — попита Евънс. — Защо опитното зайче крещи?
— Не знам, господине… Боже мой, какъв е този шум?! Нетърпимо е!
Звукът бе оглушителен. Нещо като "юууууу", но произнесено с нарастващата сила на излитащ самолет. Кристофър и Сара се почувстваха зле, безпокойството ги стисна за гърлото и започна да ги души.
— Накарайте го да млъкне! — изрева Евънс.
Чуха се падане на метални предмети и панически викове. Кристофър и Сара се бяха свили в един ъгъл в позата на зародиши с ръце върху ушите. Бе ги обхванал неконтролируем страх. Времето бе спряло. Сграбчи ги безкраен ужас, който свиваше сърцата и разтърсваше телата им. Изведнъж звукът изчезна. Когато дойдоха на себе си, и двамата несъзнателно плачеха. Знаеха със сигурност само едно: че са изживели нечовешки експеримент. Изведнъж отново се разнесе гласът на Натаниел Евънс, този път извънредно припрян и насечен.
— Двайсет и пети февруари хиляда деветстотин шейсет и девета година. Три години и петдесет и шест дни изследвания. Проучването на това, което вече наричаме "Викът", ни отне повече време от предвиденото. Част от екипа и дори аз почивахме няколко дни, за да се съвземем от… инцидента… Записът бе предоставен на Министерството на отбраната. Оттам ни съобщиха, че ефектите от експеримента са значими и дори надвишават очакванията им. И че за тях нашата работа е приключила. Подложихме този вик на анализ. Изследванията ни показаха доста смущаващи резултати, по-смущаващи от очакваните. Като начало ще посоча, че издаденият от нашия обект звук бе споделен с мнозина музиковеди, с екип лекари и дори с антрополози. Изводът им е категоричен: подобен звук не може да бъде издаден от човешко същество. Задълбочихме изследванията си и направихме откритие. Викът, излязъл от устата на нашия обект, е подобен на звука (бащата на Кристофър си пое дъх)… на изначалния звук на Вселената, уловен от нашите сателити. Още по-точно, честота му е същата като на космическото микровълново фоново излъчване[45] на звука, произведен от Големия взрив.
(Чу се ясно как Натаниел Евънс с мъка преглъща слюнката си.)
С други думи, нашият обект нададе вик, според който регресията е била поне на петнадесет милиарда години. Или датата на сътворението на Вселената.
Вцепенен, Кристофър бе хванал главата си с две ръце и стоеше с отворена уста. Сара се опитваше да запази разсъдъка си трезв.
— Имаме това, което искаше Лазар — каза тя, гонейки мислите, които се блъскаха в съзнанието ѝ. — Вече знаем в какво се е състоял "Проект 488". Да се качим горе, за да не пропуснем обаждането на Лазар.
45
Космическото микровълново фоново излъчване е ехото на Големия взрив (космологична теория за зараждането и ранното развитие на Вселената). Открито е през 1964 г. от амер. физици Арно Пензиас и д-р Робърт Удроу Уилсън, за което всеки от тях получава по една четвърт Нобелова награда през 1978 г. — Бел. прев