За да прикрие смущението си, Джоана стана и отиде да потърси нещо за пиене в дъното на самолета. Все по-малко понасяше факта, че Дейвисбъри ѝ даваше заповеди и я изпращаше някъде, без да я информира за причините. Казваше, че постъпва така, за да я запази, но тя започна да възприема подхода му като липса на доверие и уважение. Когато се върна при спътника си след десетина минути, Уилям Хоткинс бе забравил въпроса си и бе разгънал картата на остров Възнесение. На нея беше отбелязано къде трябва да търсят — върху склона на вулкана. Джоана разтвори друг план, който все още лежеше сгънат до Хоткинс. Това бе планът на постройката, където бе отбелязано мястото на стълбището, водещо към подземието. Бяха получили заповед да изгорят всичко там.
— Ще действаме с голи ръце. Аз ще се заема със сина на Евънс, а ти — с инспекторката. Тъй като тя вече знае как се бия, ти ще я изненадаш. Внимавай, доста я бива.
— Окей.
После и двамата се заеха да проучват различните възможности как да действат на място, за да не оставят никакъв шанс на мишените си да се измъкнат живи от острова.
40
На Кристофър му се виеше свят.
— Е, намерихте ли каквото искам? — чу се настойчивият нетърпелив глас на Лазар.
Кристофър видя поставения на масата диктофон.
Сара мълчаливо го предупреди да не издава онова, което бе чул. За всеки случай, защото се боеше, че е изгубил присъствие на духа.
— Да, открихме това, което търсите от толкова години — подхвърли Кристофър.
— Мисля, че знаете какво ще стане, ако ме излъжете.
— Искам да говоря със Симон. Дайте ми го.
След няколко секунди Кристофър чу слабо дишане в слушалката.
— Симон, миличък, чуваш ли ме?
— Да — отговори детето със задавен глас.
— Скоро всичко ще свърши и ще дойда да те взема. Както ти обещах. Разбрахме ли се?
— Хм…
— Кажи ми, миличък, боли ли те някъде?
— Студено ми е.
Кристофър прехапа устните си. Като чу тънкия треперещ глас на Симон, вълна от сълзи опари очите му. Нещо го стегна за гърлото и вече не бе в състояние да говори. Представи си как зъзнещият Симон със зачервени от сълзи очи гледа в земята, докато му държат телефона до ухото. Бе ужасно разстроен, но погледът на Сара му вдъхна смелост. Обърна глава към нея, събра сили и запази самообладание.
— Знаеш ли, миличък, никога не съм виждал по-смело и по-силно момче от теб! Никога! Когато разкажем за това на Алис, ще има да се чуди… Аз…
— Стига! — прекъсна го Лазар. — Отговорът.
— Кога и как ще си взема Симон? — отвърна сухо Кристофър.
Лазар въздъхна от досада.
— Сергей…
Кристофър пребледня.
— Окей. Окей. Ето какво открихме. Оставете Симон на мира, разбрахме ли се?
— Той не рискува нищо, докато говорите истината…
— Добре. Слушайте внимателно. Натаниел Евънс и екипът му са искали да открият абсолютния човешки страх и да направят от него оръжие, което да се ползва от военните. Послужили са си с вас, за да изследват най-дълбоките зони на мозъка чрез серия от експерименти под хипноза и чрез приемане на наркотичното вещество LS 34, производно на LSD.
Лазар мълчеше. Кристофър продължи и му разказа за изследването на рептилния мозък и за значението на трите символа — рибата, дървото и пламъка, а накрая му каза и за изначалния вик, наподобяващ ехо от дълбините на Вселената. Когато завърши, зачака с разтуптяно сърце реакцията на Лазар, която се бавеше.
— Сега знаете всичко — заключи той.
— А защо проектът се е наричал "488"?
Гласът на Лазар проряза мълчанието като острие на гилотина.
Погледът на Кристофър за момент се замъгли. Сара прехапа долната си устна.
— Не знам, но какво значение има? Сега знаете всичко: какво са правили и с каква цел — заекна Кристофър. — Освободете Симон.
— Току-що ми разказахте за проекта "Павор", нали?
— Не — излъга Кристофър и пребледня като мъртвец. — За "Проект 488".
— В началото те непрекъснато говореха за проекта "Павор", което значи страх на латински. Да, така беше… Но накрая, помежду си, говореха за "Проект 488". Всеки път, когато ни завличаха в залата за експерименти, а после ни връщаха в килиите ни, вече не споменаваха "Павор", а говореха само за "488". Така че става въпрос за различни неща.
— Не. Едно и също е — настоя Кристофър. — Просто са две различни наименования. Преровихме всичко тук… Няма нищо повече. Кълна ви се, че знаете всичко, което може да се научи…
— Не вярвам. Мисля, че сте свършили само половината работа.
— Не можем да направим нищо повече. Чувате ли?! Искате от мен нещо невъзможно! Та тук всичко е в руини. Цяло чудо е, че успяхме да открием това, което вече ви разказах. Истинско чудо! Документите няма да се появят отново, като сторите зло на Симон… Изпълних моята част от договора, сега вие изпълнете вашата. Освободете Симон и ми кажете къде е!