— Бог не прощава всичко — изсъска той.
А после стисна в стоманения си юмрук гърлото на грешницата.
Скритият зад вратата Кристофър бе чул изповедта на Сара. Въпреки че моментът не бе подходящ, нямаше как да не се разстрои от мъката, която Сара носеше в душата си. Щом се овладя, стисна с още по-голяма твърдост кирката. А когато чу думите на Хоткинс "Бог не прощава всичко", нахълта в помещението. Убиецът бе с гръб към него, а ръцете му бяха около врата на Сара. Тя вече не се съпротивляваше. Кристофър си пое дъх, после се изправи и се втурна към Хоткинс. Убиецът се обърна към него в мига, когато кирката се забиваше до ключицата му, изрева от болка и падна по гръб. От рамото му потече кръв, защото артерията под ключицата му бе разкъсана. Кристофър остави кирката в тялото му и се спусна към Сара. Тя бе неподвижна, а лицето ѝ — смъртнобледо. Брадичката ѝ почиваше върху гърдите. Кристофър дори не знаеше дали още е жива. Сложи ръка на шията ѝ и усети слабо пулсиране. Погледна към Хоткинс, който се опитваше да извади кирката, крещейки от гняв и болка, и започна да развързва Сара. Въженцата бяха толкова стегнати, че Кристофър с мъка развързваше възлите им. Едва бе освободил единия крак на Сара, когато Хоткинс успя да извади забитата в гърба си кирка. Кристофър развърза и втория възел, а после поддаде и възелът на въжето, което стягаше китките ѝ. Кристофър хвана лицето на Сара с двете си ръце. Тя простена, а той въздъхна с облекчение и извика:
— Сара, събуди се!
Хоткинс се опитваше да се вдигне и бе успял да се изправи на едното си коляно. Обхванат от паника, Кристофър удари Сара по лицето, но убиецът вече бе стъпил на краката си, макар и прегърбен на две, и притискаше с едната си ръка кървящата рана. Дори и в агония, все още всяваше ужас.
— Сара, събуди се, по дяволите!
Разтърси я за раменете и я удари повторно по лицето. Тя отвори очи и погледна така, сякаш не бе сигурна дали е жива, или мъртва. Кристофър търсеше около себе си нещо, с което да удари Хоткинс, докато все още бе слаб. Намери скалпел, грабна го и се приближи към убиеца, който го гледаше с омраза. Заобиколи го, бутна към него количката, за да изгуби равновесие, и се нахвърли светкавично с насочен скалпел. Хоткинс обаче го хвана ловко със здравата си ръка и желязната му хватка го принуди да подгъне коляно. Привлече го към гърдите си и го сграбчи за гърлото. Кристофър не дишаше и черен воал замъгли погледа му. Изведнъж хватката отслабна и той пое дълбоко няколко глътки въздух. Сара дръпна спринцовката, която бе забила в ухото на Хоткинс. Гигантът се отдалечи с нестабилна походка, като буташе една след друга носилките. Накрая падна между тях, а те се разлетяха във всички посоки.
— Провери дали е мъртъв! — прошепна Сара.
— Нямаме време! Ултиматумът изтича след осемнадесет минути! А и да не е мъртъв, кръвта му изтича!
Сара разтърка измъчения си врат и жадно вдишваше въздуха, който влизаше в гърлото и дробовете ѝ. В това време Кристофър взе изцапаната с кръв кирка. После хвана ръката на Сара и я прекара през врата си, за да ѝ помогне да се придвижи до бившия кабинет на баща му.
Докато вървяха по коридора, Сара погледна Кристофър с недоумение. Не преставаше да се чуди как бе успял да оживее при сблъсъка си с убийцата без нейна помощ.
— Той ми каза, че си мъртъв, че тя те е убила…
— Нямал е никакво основание да ти дава надежда.
— Къде е убийцата?
— На партера. Вързал съм я здраво.
Сара онемя от изненада.
— Е, не съм таен агент на ЦРУ, но просто ми хрумна една идея и имах късмет. Ще ти разправя по-късно — каза Кристофър.
Преминаха през прага на кабинета и Сара успокои Кристофър, че може да върви и сама. Отдалечи се на няколко крачки и вдигна ръката си. Кристофър разбра колко силна е болката по сгърчването на устата ѝ. Тя не спря дотук, а вдигна двете си ръце над главата. Извика от болка, но се чу как костта на изкълченото рамо зае мястото си. Сара си даде минута почивка, а после кимна с глава на Кристофър, че е готова. Двамата веднага се отправиха към отчасти отместилата се стена. Сара забеляза, че процепът е малко по-широк от преди. Досети се, че Кристофър се бе опитал да разшири сам отвора. Като изчисли времето, прецени, че той по всяка вероятност е сторил това, докато тя го зовеше по име в операционната зала. Дали Кристофър бе решил да дойде и да я спаси, или пък го бе направил по необходимост, защото не можеше да разшири отвора на входа сам? Сара осъзна, че отговорът малко я вълнуваше. Защото дори да бе действал от интерес, бе достатъчно честна да си признае, че на негово място и тя би направила същия избор — да спаси детето си. Както и да стояха нещата, му дължеше живота си.