— Свършено е. Мъртъв е.
Лицето на Хоткинс бе бяло, а главата му — отпусната настрани. Тънка струйка слюнка, примесена с кръв, бе потекла от ъгълчето на устата му. Сара се отнасяше все по-песимистично към изхода на смъртоносния им експеримент, но след тридесетина секунди се чу равномерен шум, който идваше от графортекста. Апаратът като че ли се готвеше да подаде някакъв сигнал. Кристофър продължаваше да снима трупа и дебнеше и най-малката реакция на улавящия церебрални вълни апарат, който за момента подаваше еднообразен сигнал като радар, регистриращ космически мрак. Изведнъж печатащото устройство се подготви, като че ли очакваше информация или команда. Кристофър насочи телефона си към него. Сара не помръдваше. Стрелката, върху която бе изписана буквата "Т", изведнъж заподскача и заудря мястото, обозначено с "X" — най-далечната времева граница. Апаратът издаде остър звук и печатащото устройство се изключи. Кристофър и Сара не сваляха очи от листа, който с неимоверно скърцане бавно излизаше. Когато скърцането престана, Кристофър с несигурна ръка дръпна листа и продължи да снима. Сара забеляза сдържания израз в очите му.
— Е, ѝ?
Той ѝ подаде листа. Бе чисто бял. Сара го огледа внимателно и го вдигна към светлината. Очите ѝ се свиха от изненада.
— Има нещо — прошепна тя.
— Какво?
— Погледни. Тук, тук… На три места.
— Какво означават тези петна? — попита той.
— За момента показват, че има нещо… след…
Сара отново вдигна листа. Сиви следи, които трудно се забелязваха на пръв поглед, Пет точки, разпилени на равно разстояние една от друга върху листа.
— По дяволите!
Кристофър удари с юмрук по стената. Вече половин час той и Сара си блъскаха главите, за да разберат какво можеха да означават петте точки. Отначало се опитаха да ги свържат, за да видят каква форма ще се появи. Бяха опитали много различни варианти, но никой от тях не им предостави разбираем резултат. Получаваха се само някакви геометрични фигури без логика или система. Кристофър за миг повярва, че е намерил решението, смятайки, че става въпрос за някакво съзвездие. Начаса изпрати по телефона сканирания лист на един астроном, с когото поддържаше контакти. Често търсеше помощта му, когато подготвяше лекции на теми, свързани с космическото пространство. Въпреки късния час, ученият бе приел да отговори на Кристофър, разбирайки сериозността на положението. Бе вкарал точките в личния си компютър и бе задал сравнение с милиони разположения на звездите. Въпреки огромната надежда резултатът бе разочароващ… Нито едно съзвездие не отговаряше на разположението на тези пет точки.
— Нямаме никаква представа какво означават тези точки и изобщо не сме сигурни дали резултатът би бил един и същ за различните хора. Вероятно би бил съвсем различен, ако върху тази маса бяхме ти или аз!
Сара се канеше да изрази своята гледна точка, но Кристофър вдигна ръка, като че ли му бе хрумнало нещо…
— Чакай малко…
Излезе от стаята и след няколко секунди се върна, размахвайки картонена папка. Постави я върху една масичка на колелца. Върху папката имаше надпис "Резултати от експериментите".
— Беше в едно от тайните чекмеджета на баща ми. Когато я видях преди малко, помислих, че в нея има само листове с петна по тях…
Взе първия лист и го вдигна срещу светлината. Лицето му се проясни.
— Погледни — прошепна той.
И той, и Сара видяха ясно същите пет точки, със същото разположение. Прегледаха всички листове и всеки път виждаха едно и също.
— Всички "опитни зайчета" са виждали едно и също — заключи Кристофър. — Така че това видение post mortem, изглежда, е… универсално. Само че това не ни дава информация какъв е смисълът…
Сара се боеше да изрази гласно единствения избор, който им оставаше.
— Опитахме всичко. Когато той позвъни, поеми инициативата и…
— И какво да му кажа? Ето вашия отговор, Лазар: когато умрете, ще видите пет такива точки да плуват във въздуха?! Та той ще убие Симон!
— Изслушай ме, Кристофър — поде отново Сара със спокойния си глас, който не се променяше в критични ситуации, защото тя съумяваше да запази самообладание.
— Полудявам — оплака се той и клатеше глава.