— Всичко е в наши ръце. Обади се на Лазар и му кажи, че сега вече ти диктуваш условията. Кажи му, че си открил това, което търси… Че дори в този момент е пред очите ти. Но че ако иска да го види, ще трябва най-напред да освободи Симон — жив и здрав.
— Да, ама той ще продължи да го тормози, докато не отстъпя и не му изпратя резултатите.
— Тогава ще му отговориш, че ще унищожиш всички доказателства! Нали разбираш, че това, което търси, е целта на живота му. Той е болен човек… А и не му остава да живее дълго… Симон е последното му средство да упражнява натиск… Няма да се откаже…
— Да ти напомня ли, че той искаше и главата на човека, ръководил програмата "МК-Ultra"?!
— Кажи му, че ще я получи малко по-късно…
Кристофър чувстваше интуитивно, че аргументите на Сара са правилни. Само че щеше ли да има смелостта да постави главата на Симон на дръвника в очакване палачът да замахне с брадвата? Когато настъпи краят на поредния ултиматум, сърцето му отново се сви.
— Слушам ви, а също и хлапакът ви — простена Лазар в слушалката. — И за да размислите добре, преди да говорите, ще ви припомня, че ножът на Сергей е в пълна готовност да отреже ръката на малкия, а и да пререже гърлото му…
— Открих това, което търсите — започна Кристофър.
Гърлото му бе пресъхнало и бе готов да отвърне, че ще стори всичко, само и само да не причиняват зло на Симон, но срещна погледа на застаналата срещу него Сара.
— Добре. Слушам ви — отсече Лазар.
Кристофър си пое дъх и се обърна с гръб към инспекторката. А тя прехапа устните си, защото се страхуваше да не чуе отчаяните думи на баща, който в стремежа си да спаси сина си, му подписва смъртната присъда.
— Само ако знаехте… Само ако знаехте какво държа в ръката си…
— Е, добре, какво? — изнерви се Лазар.
— Отдръпнете ножа, с който вашият човек заплашва сина ми. Знам, че се боите да не унищожа съкровището, което е пред очите ми и което търсите от толкова години…
Сара почти се усмихна, горда, че Кристофър действа толкова умно.
— Не си играйте с мен, Кристофър — Лазар говореше с мъка. — Вие имате повече за губене от мен.
— О, не вярвам. Ето защо ще ми кажете къде се намира Симон, а аз ще дойда да го взема. И когато си го прибера жив и здрав, ще ви дам това, което искате. И ще можете да умрете в мир.
— Ето какво ще направим, Кристофър — възрази Лазар. — Сергей, доведи хлапака тук, за да го чува как крещи.
Кристофър усети, че краката му се подкосяват.
— Най-напред ще отрежем един пръст на сина ви и това ще продължи, докато не изпратите информацията, с която твърдите, че разполагате. Заедно с видеоматериала, който показва целия процес. Оставям ви три секунди да размислите. Едно…
Сара остана без дъх. Точно сега не трябваше да се огъват… Тя улови погледа на Кристофър. Очите му бяха почервенели от напрежение.
— Две…
— Симон — заговори Кристофър, обръщайки се към малкото момче… — Съжалявам, миличък… Но сега, когато знам какво има после, мога спокойно да те оставя да си отидеш. Сбогом…
После се обърна към Сара.
— Сара, унищожи всички доказателства — до последното.
Гласът на Лазар не произнесе думата "три". Бе затворил.
С полуотворена уста Кристофър стоеше като ударен от гръм. Какво бе направил?!
Поразена не по-малко от него, Сара не смееше да помръдне.
Огромна тежест притискаше гърдите на Кристофър. Той потърси последния номер, за да позвъни на Лазар. Да, ще му се обади, ще му разкаже всичко и Симон ще бъде спасен.
— Не прави това! — помоли го Сара. — Ако се обадиш, отнемаш на Симон шанса да оцелее!
Кристофър не я слушаше. Пръстите му не докосваха нужните клавиши, потеше се и трепереше, обладан от паника. Накрая изтърва телефона. Сара успя да го вдигне преди него. Той я гледаше с омраза, направо я убиваше с поглед.
— Върни ми го!
— Довери ми се! — отвърна му тя, а сърцето ѝ бе сковано от съмнение и ужас.
Кристофър усещаше, че е готов да я убие, но точно в този миг телефонът иззвъня и Сара го подаде на Кристофър. Той натисна зелената слушалка.
— Ето какво ще направим — прошепна Лазар, — имате думата ми, че няма да сторя нищо лошо на детето ви. Знам, че няма как да ми повярвате, но ви моля да ми се доверите. А аз ще го държа затворен при мен, докато ми доставите филма с проведения от вас експеримент. А също и главата на човека, който ме е накарал да понеса такова изтезание през всичките години на пленничеството ми. Такъв бе договорът ни от самото начало, но оттеглям заплахата за физическо насилие над детето ви…
— Само че как искате аз да…
— Мълчете! — изхълца Лазар и се оригна мъчително. — Престанете с вайканията си и действайте! Ще удържа на думата си. Опитайте се да бъдете на нивото на надеждите, които детето ви възлага на вас. И побързайте, защото времето, което ми остава да живея, се ограничава от шепа дни, а може би и броени часове. А ако умра, преди да съм получил отговорите, никой никога няма да узнае къде съм затворил малкия и той ще умре от глад и жажда до трупа ми. Свържете се с мен на номера, който ще ви изпратя, в момента, когато имате да ми кажете нещо.