— Ще изпратим Сара на летището, а после ще идем да си починем — каза той.
Симон също изглеждаше разочарован, но се примири. В таксито за летището той отново заспа. Отпусна се доверчиво, защото присъствието на Кристофър го успокояваше. Щом пристигнаха на терминала за заминаващите полети, Кристофър настоя да придружи Сара до вратата, откъдето щяха да я отведат в самолета. Вдигна заспалия Симон и тръгна рамо до рамо с нея. Някакъв вътрешен глас му казваше да направи нещо, защото всяка жена винаги ще предпочете любовта. Трябваше да събере смелост и да ѝ каже, че е влюбен. Само че, ако бъдеше твърде откровен, не рискуваше ли да я уплаши и да я накара да избяга завинаги. Имаше на разположение няколко минути, за да вземе решение. Сара си купи билет за първия полет за Осло на гишето на Норвежките авиолинии. Когато стигнаха до митницата, тя забави крачка. Кристофър усещаше, че сърцето му бие лудо в гърдите. Как да ѝ опише колко много ѝ дължи? Как да ѝ каже, че бе открил най-впечатляващата и най-великодушна жена на света? Как да я накара да разбере, че не бе изпитвал подобни чувства към никоя друга и че иска да остане с нея до края на живота си? А тя го гледаше и сякаш чуваше всяка негова неизречена дума. Приближи се до Кристофър и взе ръката му.
— Зная — задоволи се да каже, — но не мога. Трябва да уредя някои неща от миналото си и после да започна да градя живота си отново, Кристофър. И не знам колко време ще отнеме това. Не ме чакай.
— Остави ни някакъв шанс, Сара.
— Ако не оправя бъркотията в живота си, ще те направя нещастен, Кристофър. А не искам.
Стисна силно ръката му, а после се надигна на пръсти и го целуна, като го галеше по бузата. След това прокара ръка по косите на Симон и го целуна по челото.
— Кристофър, ти си най-хубавото нещо, което се е случило на това дете.
— Сара!
Кристофър бе намерил сили да носи Симон само с една ръка, за да хване Сара с другата. Разкъсвана от мъка заради решението си, което бе взела за доброто и на двамата, с блестящи от тъга очи, Сара го погледна за последен път.
— Ако не в този живот, то тогава в другия.
— Ще те чакам в този живот.
Тя кротко се усмихна, обърна се и тръгна. Не спря, докато не стигна митницата. За миг на Кристофър му се стори, че забавя крачка, но тя изчезна в дъното на коридора. Той остана неподвижен повече от десет минути, като се надяваше да я види как се връща.
— Тя замина ли?
Кристофър трепна. Симон се бе събудил.
— Да.
— Завинаги ли?
— Не знам.
— Много ли я обичаше?
Кристофър се усмихна тъжно.
— Да.
— Тогава защо я пусна да замине?
Кристофър пое дълбоко въздух.
— Точно защото я обичам.
Симон не каза нищо и сложи глава на рамото на чичо си, който го притисна към себе си.
— Искам да си отида у дома.
— Да, скъпи мой, отиваме си у дома.
51
Шест месеца по-късно
Седнал пред лаптопа си, Кристофър изпращаше на Сара съобщение по електронната поща. Чуваше течащата вода в банята: Симон си миеше зъбите преди лягане.
През последните три месеца момчето бе спало в леглото му. Постоянно се притискаше до него и се будеше по няколко пъти всяка нощ с викове или плач. Всеки път Кристофър палеше лампата, казваше му, че си е у дома, показваше му някой любим предмет, обясняваше му, че просто е сънувал кошмарен сън и че наоколо няма никой от лошите. Това бе оказало добър ефект и кошмарите на Симон бяха намалели. А тази вечер за първи път щеше да спи в стаята си.
— Как върви миенето на зъбите? — извика Кристофър от кабинета си.
— Скоро ще приключа! — отговори Симон с пълна с паста за зъби уста.
— Хайде, лягай си! Утре те чака хубав и дълъг ден!
— Искам да ми разкажеш приказка. Онази за пора, дето не намирал къщата си! — извика Симон и връхлетя в кабинета.
— Пак ли? Нали ти я разказах вчера?! А и не си ли вече голям за нея?
— Да, ама е много смешно, когато порът ходи първо при кравата, после при жабата… Затова искам да ми я разкажеш пак.
— Добре де, добре… отиваме…
Кристофър затвори лаптопа, прибра го в чантата и като се прозяваше, погледна за миг купчината документи върху бюрото си.
За няколко седмици бе разпитван много пъти от полицията, бе уредил погребенията на майка си и баща си, въпросите с наследството, справяше се успешно с травмите на Симон, а и със своите. При това бе поел отново работата си и се опитваше да предложи на племенника си възможно най-уравновесения и спокоен начин на живот.