— Тук има една жена, която е жива! — изрева тя.
В това време оглушителен трясък отекна в целия коридор.
— Инспектор Геринген, таванът се срутва! — изкрещя Нилсен, който тичаше след нея с директора на рамото си.
Чу се нов шум от падане, съпроводен от огнения рев на горящата пещ.
Сара изтича към стаята на парализираната от ужас пациентка. Разкъса един чаршаф и го намокри в банята. После го хвърли върху главата и раменете на уплашената жена. Сграбчи я за ръката.
— Не!
Пациентката изтърва нещо, което до този момент бе държала до гърдите си. Снимка, на която бе самата тя и се усмихваше, а с нея бяха две деца.
— Наведете се и вървете след мен!
Пациентката, която бе на около четиридесет години, се остави Сара да я повлече и двете преминаха през прага на вратата, прескачайки остатъците от мазилка и горящите греди по пода. Високо над главите им се виждаше таванът на втория етаж, който заплашваше да се срути.
— Не дишайте, иначе дробовете ви ще обгорят! — нареди ѝ Сара.
Пациентката се закова на място и гледаше пожара, като че ли очарована от пламъците. Огънят вече докосваше чаршафа, който обвиваше главата и раменете ѝ.
Сара сграбчи ръката на обърканата жена и я затегли силно, за да не ѝ даде възможност да се съпротивлява. И двете бяха останали без дъх, когато паднаха на земята във входното фоайе.
Сара блъсна двукрилата врата. Чу се трясък и леденият въздух, който начаса я зашлеви в лицето, бе посрещнат като спасение. Когато и двете се отдалечиха на двадесетина метра от сградата, Сара, превита на две, се облегна на едно дърво. Цялото ѝ лице бе покрито с маска от сажди. Пациентката, която току-що бе спасила, се строполи от изтощение върху снега. До тях офицер Дорн с мъка си поемаше въздух.
— Добре ли си? — попита той.
Сара само успя да кимне и се свлече по дънера на дървото. Надалеч се чуваха сирените на пожарните коли, които приближаваха. Наоколо болногледачите, санитарите и медицинските сестри от болницата полагаха усилия да удържат обхванатите от паника четиридесет пациенти, които бяха успели да спасят. Всички газеха в тиня от разтопен сняг и кал.
— Не лежете на земята — заповяда Сара на изтощената пациентка и ѝ помогна да се изправи. — Офицер Дорн, погрижете се за нея.
Офицерът махна мокрия чаршаф, а после я наметна с униформената си куртка. Пациентката бавно повдигна глава. Гледаше като ударена от гръм и местеше погледа си от Дорн към Сара.
— Скоро ще дойде помощ, госпожо — каза ѝ Дорн. — Всичко ще се оправи…
После Дорн се обърна към инспекторката.
— Сигурна ли сте, че сте добре? Ранена сте в окото!
— Къде са Нилсен и директорът? — попита го тя вместо отговор, докато се изправяше.
— Ей там — отвърна Дорн.
В бързината при бягството от пожара и заради невиждащото си око Сара не ги бе забелязала. Нилсен идваше към тях, мъкнейки под мишница тялото на директора. Сара се изправи, съблече якето си и обви с него тялото на Грунд. Дорн и Нилсен я наблюдаваха. После опипа врата на директора, за да усети пулса му. Беше още жив.
— Болногледачите Елиас Лунде и Леонард Сандвик успяха ли да излязат от сградата? — попита Сара.
— Да — отговори Нилсен, — Солберг пазеше стаите, където бяха затворени, когато избухна пожарът. Евакуира ги и ги затвори в първата кола на подкрепленията, които пристигнаха…
Нилсен посочи една камионетка с решетки, пред която Солберг стоеше на стража, въпреки че бе като хипнотизиран от гигантския пожар, който се разрастваше пред очите му.
В това време пристигнаха четири пожарни коли и вдигнаха облак сняг. След тях се появиха и три линейки — мерцедеси с висока проходимост. Докато пожарникарите трескаво развиваха маркучите си, капитанът изтича при Сара и двамата полицаи.
— Колко души са останали в сградата?
— Няколко десетки — отвърна Дорн, — а може би и повече. Страшна трагедия!
Инспекторката посочи придържания от Нилсен Ханс Грунд.
— Спасяването на живота на този човек е приоритет. Линейката трябва да го закара незабавно в болницата. Той е нашият заподозрян номер едно. Трябва да живее, за да обясни престъплението си.
— Ъ… ъ… Добре — отговори капитанът, след като размени поглед с двамата полицаи и си даде сметка, че заповедта на инспекторката не е толкова абсурдна, колкото изглеждаше.