6
Докато чакаше очният лекар да я приеме, за да прегледа окото ѝ, Сара видя отражението на лицето си в едно огледало. Дясната му половина вече нямаше нито вежди, нито дори мигли, а кожата на клепача бе зачервена. За миг с изненада се улови, че си мисли какво ли ще каже Ерик, когато я види вечерта.
— Инспектор Геринген, влезте, моля — каза старият доктор, отваряйки вратата на кабинета си. Веждите му бяха като същински храсти. Сара седна на стола за пациенти. Последва преглед, а после и лечение.
— Как се чувствате? — попита я с тревога лекарят, след като намаза контура на окото с някакъв крем.
Сара искаше да му отговори, че ѝ бе мъчно за жената, която все още, по силата на навика, се безпокоеше за мнението на съпруга си, въпреки че той ѝ бе изневерявал, без тя да се усети, и я бе напуснал предната нощ.
— Никога не съм се чувствала толкова красива.
— И имате право — каза лекарят със съучастническа усмивка. — Съпругът ви е голям късметлия.
Сара си даде сметка, че не е свалила халката от пръста си. Само кимна с глава.
— Съжалявам, но няма да можете да се гримирате поне месец — толкова време е нужно миглите и веждите да израснат отново — уточни лекарят. — Но най-важното е да не забравяте да се мажете с този крем веднъж дневно.
Сара благодари на офталмолога, взе рецептата и излезе от болницата. Вече бе наясно как изглежда и затова ѝ се струваше, че всички хора, които срещаше, я оглеждаха. Избягваше да поглежда в огледалото на асансьора, а когато в него се качи млада двойка, обърна глава настрани.
На улицата бе още по-лошо. Видя как един мъж в хубав костюм смръщи вежди, докато се разминаваха. Бе разочарован от жената, чийто силует му се бе сторил толкова привлекателен отдалеч. При нормални обстоятелства Сара не би обърнала внимание на случката, но сега погледът му я нарани.
Стигна до колата си, затвори се вътре като в убежище, смъкна сенника и разгледа лицето си в правоъгълното огледало.
Постоянен грим? Защо например да не си сложи и изкуствени нокти, щом нещата са стигнали дотук? Сара развърза косите си и те паднаха върху раменете ѝ, а после спусна дълъг кичур и прикри дясната страна на лицето си. Вдигна сенника и потегли към управлението.
Около 9 часа и 30 минути влезе във внушителната сграда на централното полицейско управление в Осло. Заради пожара всички бяха превъзбудени и никой не ѝ обърна внимание. С изключение на Стефен Карлстрьом, който я забеляза още при влизането ѝ. Тъкмо разискваше нещо с един полицай, но го освободи веднага и се приближи до Сара. Едър мъж с внушаващи страх рамене. Стърчеше над всички служители. Посивелите му коси бяха подстригани късо, походката му бе енергична, погледът — бърз. Приличаше на човек, който прекарва повече време по местопрестъпленията, отколкото в кабинета си. Лицето му, макар и застаряващо, бе запазило естествената си строгост, а това допринасяше още повече за авторитета му.
Когато застана до Сара обаче, погледът му загуби суровото си изражение и изрази истинска тревога. Огледа я от глава до пети, видя раната около окото ѝ и без да каже и дума, ѝ направи знак да го последва в кабинета му.
— Господин комисар, търси ви министърът на вътрешните работи. Да прехвърля ли разговора в кабинета ви? — попита млад полицай, който току-що бе притичал отнякъде.
— Не, кажете му, че съм на линия и че ще му се обадя веднага щом мога.
— Добре, господин комисар — отвърна младежът, свикнал вече с понякога смущаващите заповеди на началника си.
Стефен влезе в кабинета си, следван от Сара. Когато затвори вратата, провери дали щорите са спуснати, за да не ги гледа никой. Обърна се към Сара като разгневен баща, едновременно сърдит, но и доволен, че вижда дъщеря си, завърнала се у дома след нощно приключение.
— Първо — добре ли си? Второ — защо не ми се обади, за да кажеш, че си жива? И трето — какво точно се случи?
— Съжалявам, но нямах време да ви държа в течение… Да, добре съм и имах късмет с екипа, измъкнаха ме оттам… А що се отнася до това какво се е случило, боя се, че ще мине доста време, преди да разберем нещо.
— Ами окото ти?
— Дребна работа, изгаряне. Ужасно е, но не ми пука.
Стефен вдигна рамене.
— Виждал съм те и в по-тежки състояния, когато бяхме във FSK, но никога не си била "ужасна"…