Зад гърба му се приближаваше шумна група. Сара намали скоростта и когато се наведе към мястото на пътника, за да отвори вратата, видя, че един бивш обитател на Бастой[3] се откъсна от групата и бутна съдебния лекар в гърба. Той залитна и това предизвика подигравателни викове.
Сара набра шифъра на жабката и извади служебното си оръжие. После излезе от колата. Лекарят се бе изправил и вървеше към джипа, като че ли нищо не се бе случило. Обидите станаха още по-груби и съвсем близо до него падна и се счупи една бутилка. "Ама защо не побърза!" — запита се Сара, като заобиколи колата, а пистолетът бе скрит зад бедрото ѝ. Тя знаеше по-добре от всеки докъде можеха да стигнат в агресията си такива индивиди. Дрезгав и нагъл глас нареди на "стареца" да им хвърли чантата си и го заплаши, че в противен случай ще заприлича на заклано прасе. В този момент на светлината на една лампа Сара видя изражението върху лицето на лекаря. Мъж на петдесетина години, с почервенял от студа нос, закръглен, което издаваше, че си угажда. Бе съвсем спокоен и ѝ направи знак, че идва, а после продължи да върви по площада, без да ускори крачка. Дали си бе дал сметка какво го заплашваше?
— Направо си го търсиш, глупако! — изрева същият тип, който му бе заповядал да хвърли чантата си.
После скочи върху лекаря, надавайки бесен вик. На Сара ѝ се стори, че в ръката му проблясва нож, и стисна здраво оръжието. Лекарят обаче не промени с нищо поведението и походката си. Сара вдигна пистолета и се приготви да стреля в краката им, но видя, че мъжът с ножа се подхлъзва и пада върху заледените плочи на площада. Съдебният лекар се вмъкна в колата, без да бърза.
Сара също влезе в колата.
— Добър ден, инспектор Геринген — каза той, като сваляше ръкавиците си.
Сара не обърна внимание на протегнатата му ръка, а само кимна с глава. После погледна в огледалото и потегли. Лекарят вдигна рамене, свали качулката си и потърси погледа на инспекторката. В това време обидите и заплахите на групата негодници се разбиваха в стъклата на колата.
— Извинете, че за момент ви създадох напрежение, но ако бях хукнал да тичам, щях да падна и сега тези типове щяха да играят футбол с главата ми. Затова продължих да вървя, като разчитах на въздействието на алкохола върху тях, за да спася кожата си. И както предвидих, тези нещастници не се сетиха за поледицата и започнаха да тичат. А и знаете, ако ми бе писано да умра, това щеше да се случи…
Лекарят завърши тирадата си и погледна внимателно мълчаливата инспекторка.
— Значи е вярно онова, което разправят за вас: че не сте от разговорливите. Е, няма значение, аз приказвам и за двама. Само че, ако това ви дразни, най-добре ми го кажете. Придобил съм лоши навици от общуването си с мъртъвци.
Изглеждаше доволен от шегата си.
— Накратко, благодаря ви, че направихте това отклонение, за да ме вземете. Така наистина е по-бързо, защото иначе трябваше да попълня куп хартийки, за да ползвам дежурна кола.
Смъкна още малко качулката си и разтърка с ръце тила си. После отвори куфарчето си и извади носна кърпичка. Сара разпозна характерната миризма на камфор — балсамът, който съдебните лекари държат под носа си, за да не усещат миризмата на труповете, които разсичат.
Тя отвори прозореца и включи мигача, за да поеме по национално шосе "Ринг 3", което водеше към северната част на Осло.
— Знаете ли, очарован съм, че най-сетне се запознахме. Толкова съм слушал за вас! Ако позволите да бъда откровен, представата ми бе съвсем друга…
След това се засмя съучастнически. Беше чул името на Сара Геринген за първи път, когато тя бе натоварена да поднови разследването за серийния убиец Ернест Янгер, наречен по-късно Санитаря. Дебнеха го от две години, а в това време изчезналите жени станаха шест. Този случай бе срамът на националната полиция. А Сара току-що бе задържала друг доста труден за разкриване убиец и на шефовете ѝ им хрумна да се възползват от аналитичните ѝ способности и яростната ѝ решителност, за да разреши случай, който бе разтърсил столицата.
Сара започна със заповедта аутопсиите да се правят по-прецизно. Изискваше по-задълбочени проучвания на изводите, направени след задължителните рутинни действия. Лоустур, когото тогава току-що бяха назначили за завеждащ службата по съдебна медицина, си спомняше как той и колегите му проклинаха допълнителната работа. Като четеше докладите на приятелите си обаче, той бе принуден да признае, че на места данните не бяха съвсем изчерпателни, а названията на някои химически субстанции, намерени в телата на жертвите, бяха неточни. И по-специално на едно вещество, което обърна хода на разследването. Представяше си инспектор Геринген — жена, която никога не бе виждал, като суховата и отблъскваща. А сега се налагаше да признае, че представата му е била напълно погрешна.