Тобиас взе от поставката една пълна с кръв епруветка и я вдигна на нивото на очите на инспекторката.
— Във втората епруветка кръв открих причината за смъртта — каза той, като вдигна към светлината червеникавата течност. — Освен LS 34, анализите показаха ненормално високо натрупване на калций. Това състояние се нарича остра хиперкалцемия. И именно то е предизвикало спирането на сърцето.
— А откъде идва тази свръхдоза калций?
Тобиас ѝ направи знак с ръка да бъде търпелива. Върна на мястото ѝ пробата с кръв и се облегна върху бюрото. Изведнъж видът му стана доста съсредоточен.
— Ще стигнем и дотам. Има много възможни причини за хиперкалцемията. Пиене на лекарства, съдържащи витамин D, например. Само че има твърде малка вероятност този човек да е пил лекарства против рахит. Малко вероятно е също така да е поглъщал големи количества мляко… Остава една последна възможност: дегенерация на костите. Понякога тялото реагира и произвежда голямо количество калций. Само че в костите му нямаше и следа от остеолитични[11] метастази. Като обобщение мога да кажа, че няма дегенерация на костната тъкан.
— И в такъв случай какво остава?
Тобиас сниши глас и седна. Сара забеляза, че ставаше все по-блед.
— Сара, спомняте ли си лицето на този нещастник, когато го видяхме в стаята му?
Сара си припомни неразположението, което изражението на Пациент 488 бе предизвикало у нея, втренченият му в празното пространство поглед и отворената му сякаш за последен вик уста. Тя мълчаливо кимна с глава.
— В такъв случай сигурно си спомняте, че върху чертите на лицето му се бе запечатало силно вълнение — обобщи Тобиас. — А при подобно вълнение нашата нервна система произвежда адреналин, чрез който тялото реагира по-бързо. Адреналинът предизвиква производство на калциеви йони право в сърцето, което се свива по-бързо и доставя повече кислород на мускулите ни. За нещастие, ако дозата йони е много висока, сърцето прави контракции, но не изтласква кръв. Това е смъртта. И тази свръхдоза се получава само в един случай.
— В кой?
Тобиас поклати глава, сякаш за да одобри собствения си извод и за да повярва сам на себе си.
— В случай, когато човек изпитва изключително силен страх.
Съдебният лекар погледна Сара в очите и потвърди заключението си.
— Пациентът е умрял от страх, госпожо инспектор, от преживян ужас.
Сара настръхна.
8
В кафенето на болницата се носеше миризма на топло кафе. В късния час тишината се нарушаваше единствено от някакво видео в телефона на седнала зад бара сервитьорка, която гледаше неотлъчно екрана с очи, хлътнали в дълбоки сенки. В дъното на залата седеше самотен клиент — пациент по халат, стиснал с двете си ръце чаша чай. Бе обърнал главата си към прозореца и гледаше разтопяващите се в стъклото снежинки.
Сара седна на една пейка и извади бележника от вътрешния джоб на якето си. Поръча си чаша кафе и почисти останалите върху масата трохи хляб. Бе решила да си даде няколко минути отдих, за да състави план на разследването. В главата ѝ се въртеше само един въпрос: какво е могло да ужаси толкова много нещастника, че да поиска да се самоубие? Уплашил ли го бе някой?
Нарочно? Случайно?
Към тези хипотези се прибавяше и странният, но и повтарящ се през годините вик на Пациент 488. Сякаш той дълго време е изразявал с вой ужаса си. Двамата дежурни болногледачи и Янгер бяха говорили с вълнение на тази тема, спомняйки си, че през последните дни обичайните му викове станали по-силни — сякаш страхът все повече и повече завладявал пациента, докато стигне до непоносимата пределна точка предишната нощ. Дали медикаментът LS 34 бе виновен за ужаса му? Подобно нещо бе възможно, но какво бе обяснението? Янгер бе казал, че "потапяли" насила пациентите в "черен сън" и че отговорите на всички въпроси се съдържали в графитите на 488. Бе ѝ казал, че той единствен си спомнял нещо. Да, но какво?
Сара погълна кафето си и приготви химикалката си. Бележникът ѝ бе почернял от думи, стрелки, въпросителни. Само че това усърдие не водеше до нищо. Затова тя реши да започне от нулата. За момента знаеше само, че този човек, страдащ от амнезия, в момента около седемдесетгодишен, е бил въдворен в психиатрична клиника "Гаустад" преди тридесет и шест години.
Човекът бе починал през нощта вследствие на преживян ужас. Директорът наредил да преместят тялото, за да не види полицията истинската стая, която е обитавал. А стените ѝ бяха обсипани с графити, чието значение бе неизвестно. Както бе неизвестен и произходът на белега 488, издълбан върху челото на нещастника. Пълна мистерия бяха и експериментите, провеждани с него и с Янгер в подземието.