Професорът бе интубиран, с почервенели клепачи и подпухнало лице. Изглеждаше така, сякаш нямаше да се събуди никога.
Сара накара Дорн да потърси лекуващия лекар. Офицерът изпълни молбата ѝ и се върна след десет минути, като направи знак на Сара да излезе от стаята.
Отвън стоеше около четиридесетгодишна жена с къси коси, суров поглед и забързан вид.
— Поискали сте да ме видите…
— Аз съм инспектор Геринген…
— Знам коя сте.
Сара подмина забележката, в която се долавяше известна неприязън, и насочи погледа си към баджа на лекарката.
— Хубаво, можете ли да ми кажете каква е степента на изгарянето на този човек… доктор Хауг?
— Кожата е некрозирала. Изгарянето стига до деветдесет процента в откритите части. Върху дясната ръка изгарянето е още по-опасно, защото може да предизвика исхемия и оттам некроза на бицепса.
— Шансовете му да оживее?
Лекарката въздъхна:
— Бих казала… трийсет процента, но това е само статистика…
Сара затвори за миг очи, подобно на боксьор, който понася тежък удар. Свали найлоновата шапчица, която покриваше косите ѝ.
— Вижте, сигурно знаете, че той е отговорен за пожара, който превърна болницата в пепел. Не е само заподозрян, а и виновен, защото подпали болницата пред очите ми. С други думи, виновен е за смъртта на десетки хора, а ние все още не сме разбрали защо постъпи по този начин.
— И?
— Необходимо е да го разпитам, следователно се налага да го събудите…
Лекарката бе смаяна.
— Предполагам, че се шегувате.
— Ще го разпитам за десет минути и после отново можете да го приспите.
— Това изцяло противоречи на нашите принципи, госпожо инспектор. Моят пациент е вкаран в изкуствена кома, за да спестим нищожните сили, които му остават, за да оцелее след тежките изгаряния и рани. Ако го събудим, той не само ще се мъчи, но е възможно сърцето му да не издържи. Ако за вас този човек е престъпник, за мен той е пациент. Край на разговора.
Лекарката погледна Сара в очите, за да подчертае авторитета си, и се приготви да ѝ обърне гръб.
— Да, разбирам — съгласи се Сара, която бе предвидила този отговор. — Само че представете си, че този престъпник, или да приемем — този пациент, умре, без да е обяснил постъпката си — нещо напълно възможно според вашите прогнози… Какви ще бъдат последствията за десетките семейства на жертвите? Какъв ще бъде животът на съпругите, на съпрузите, на децата, които ще трябва да живеят, без да разберат защо техният съпруг или баща, тяхната съпруга или майка са изгорели живи?
— Съжалявам, госпожо инспектор, но медицината не работи по този начин.
— Знаете ли, преди време ваш колега ми каза, че в медицината всъщност всичко е въпрос на статистика и доброжелателство…
— Не е погрешно…
— Тогава каква е според вас вероятността да сторите повече зло, отколкото добро, като не събудите този човек? И каква ще е болката на майката, поверила депресирания си син преди седмица на тази болница, когато директорът с усмивка я е уверил, че всичко ще бъде наред, че няма защо да се безпокои… Как смятате? Има ли дори и нищожен шанс да се възстанови психически, ако не ѝ се обясни защо се е случило така?
Лекарката отвърна за миг поглед, но продължи да се съпротивлява.
— Вижте, не мога да подкрепя подобни методи…
Сара вдигна нагоре кичура коса, който скриваше обгорената част от лицето ѝ.
— Стоях срещу него, когато предизвика пожара. Усмихваше се — излъга тя, — наслаждаваше се предварително на ужаса, на който щеше да подложи стотици пациенти, затворени в изолаторите си. Трябваше да бягам, но се върнах да го търся насред пламъците, защото дължах истината на онези, които щяха да умрат по негова вина. Не е възможно да съм жертвала живота си напразно. Помогнете ми. Помогнете ми да смекча болките на всички онези, които очакват и се надяват да получат отговор.
Офицер Дорн стоеше с отворена уста и със затаен дъх следеше разговора между двете жени.
— Ако го събудя, ще го обрека на страдания, госпожо инспектор.
— Изгарянията от трета степен са безболезнени заради разрушените нервни окончания, нали?
Лекарката не можа да скрие изненадата си.