— Коя страна имате предвид?
Олин погледна Сара като учител, който се изненадва, че ученичката му не знае отговора на толкова елементарен въпрос.
— Съединените щати. Според мен само те можеха да наложат волята си на Норвегия, без да им се задават въпроси.
— Добре, само че защо не са задържали този човек, за да упражняват върху него контрол те самите, на тяхна територия, а са го настанили в болница далеч от всичко?
— Нямам представа. Имали са някакви основания да постъпят така. Но пък за сметка на това си мисля, че бяха запазили връзка с него.
— Искате да кажете, че е имало информатор от самата болница?
— Не виждам по какъв друг начин биха могли да знаят, че всичко се извършва съгласно заповедите им.
— А имате ли представа кой е информаторът?
Олин не се впечатли особено от въпроса.
— Там има доста персонал, но у никого не забелязах особено подозрително поведение. Опитах се да разбера навремето, но тогава заплахата имаше смисъл: жена ми и децата все още бяха с мен. Не проявих особена настойчивост.
Старецът погледна към стоящата до него снимка.
— Ами откъде идваше LS 34?
Олин не отговори. Бе потънал в спомените си, известни само на него. Сара си прочисти гърлото, за да го върне към действителността. И той продължи разговора, сякаш не го бе прекъсвал.
— Нямам представа.
— Добре… А какво можете да ми кажете за LS 34? Какви реакции се очакваше, че ще даде лекарството?
— Психотропно халюциногенно средство, използвано за отприщване на задръжките, с други думи — за освобождаване на блокажите, предизвикани от някои душевни болести. Навремето го използвахме при психоанализата на пациенти, затворени в себе си, за да им помогнем да започнат да говорят и да обяснят неврозите си. И когато действаше…
— Това ми напомня за препарата LSD.
— От същата група е. Производно на ерголина[13] и на билката мораво рогче[14], която през Средновековието е предизвиквала халюцинации. Да, на същата основа е. Само дето LS 34 има по-силно действие от LSD.
— На него ли се дължат драсканиците по стените?
— Драсканиците ли? — попита Олин учудено.
— Ами да, на пръв поглед наистина са драсканици… Защо се учудвате?
— Снимахте ли стените на стаята му?
— Да…
— Покажете ми ги.
Сара извади телефона от джоба си и след като отвори папката със снимките, обърна екрана към стария директор.
— Нищо не се е променило. Той все така си рисува едни и същи форми…
— Какви форми? — учуди се Сара и увеличи снимките.
— Ами… форми, будещи почуда и като че ли представящи цяла система — уточни Олин. — Ето, сега ще ги видите ясно.
Сара се опита да проследи някои линии.
— Погледнете ги добре и си представете, че този човек е нарисувал нещо, което има смисъл. Това ще ви помогне да мислите…
Сара разгледа още веднъж екрана. Този път много внимателно и съсредоточено. С няколко движения направи снимките по-големи.
И този път сърцето ѝ трепна развълнувано.
— Дърво? — прошепна тя.
Погледът ѝ се разхождаше по снимката, а главата ѝ се накланяше ту наляво, ту надясно.
— Риба… А тук бих казала, че е пламък…
Олин мълчаливо кимна.
— Погледнете и другите части на стените — посъветва я старецът.
Сара вече правеше точно това и смаяно въздъхна. Стените бяха обсипани със същите три форми — смесени и повтаряни до безкрайност: дърво, риба, пламък.
— Значи ги виждате — заключи Олин. — Дърво, риба, пламък…
— Навремето същите ли бяха?
— Откакто ги помня. Винаги.
— Попитахте ли го какво иска да каже?
— Само веднъж, но той изпадна в такова състояние, че никога не направих повторен опит.
Сара не можеше да се отърве от мисълта, че този човек до безкрайност бе рисувал по стените едни и същи рисунки. Откъде идваше тази мания?! И по какъв начин тя бе свързана с черния сън, за който бе споменал Янгер?
Може би Олин знаеше нещо повече…
— Мисля, че през годините все пак сте размишлявали за значението на тези три фигури…
— Да. И има нещо, за което съм сигурен: тези рисунки представляват елементи, които не са свързани с времето. С други думи — нито кола, нито къща, нито лице… Като че ли са извън времето… Само че нямам представа защо са обсебвали съзнанието му.
— Болногледачите, които са се грижели за него, ми споменаха и за някакъв вик…
— Аха… Викът на Пациент 488. Търсеше нещо — спомен, звук, но не ги намираше, тоест — не успяваше да си спомни… Мистерия.
13
Химична съставка в много алкалоиди. Използва се за лечение на болести като мигрена, болестта на Паркинсон и др. — Бел. прев.
14
"Паразитна гъба, която се среща при някои тревисти и житни растения, най-често при ръжта. Съдържа психоактивни алкалоиди като LSD и ерготамин. В по-големи дози е отровна за човека. — Бел. прев.