Лекторът стоеше прав върху подиума, точно по вертикала на позлатения купол в голямата амфитеатрална аудитория на Сорбоната. Измерваше с поглед смълчаните си слушатели и съзнателно създаваше у тях нетърпеливо очакване, преди да произнесе заключителните си думи. В един ъгъл стотина студенти се питаха какво ли още би могъл да добави Кристофър Кларънс към лекцията си, с която бе разтърсил сериозно всичко, в което до този момент бяха убедени.
Четиридесетгодишният мъж прокара ръка по меките си коси и потърка за секунди тридневната си брада. От баща си, който бе ирландец, бе наследил откровеното изражение и сините очи, а от майка си — италианка, кестенявите коси, лекотата на движенията и усмивката. Докато наблюдаваше залата и се наслаждаваше на мига, едва появилите се бръчки в ъгълчетата на очите му се очертаха по-забележимо, а лицето му изразяваше задоволство. Не се самозалъгваше: обичаше моментите, когато цялото внимание на зрителите, предвкусващи ефекта на следващите му думи, се съсредоточаваше върху него. Мнозина осъждаха това му поведение като достойна за презрение суета, но се лъжеха. Да, никога не би пропуснал да се наслади на възхитените погледи на студентите, очаровани от освободеното му държание на безупречен интелектуалец. Опиваше го обаче не удоволствието, че го съзерцават, а ликуването, че е успял да събуди умовете им с изваяната си до съвършенство реч, в която бе предвидил дори паузите. Да, бе щастлив, че им е предал знанията си, и се наслаждаваше на обикновено режисираната си, но понякога и съвсем импровизирана лекция.
— И накрая, за да завършим лекцията върху големите измами в нашето ежедневие — каза той, — бих искал да направя един бърз тест, който би трябвало да извади поне част от вас от равновесие. Въпреки че — прибави той, — празнотата в погледите на някои от вас потвърждава, че не е необходимо да се подлагат на тест, за да докажат бездействието на мозъчните си клетки.
Публиката зашумя и се чу весел шепот.
— Накратко, кои от вас знаят зодиакалния си знак?
Стотината студенти вдигнаха ръка — някои по-бързо, други по-бавно, но всички бяха любопитни какво целеше този въпрос.
— Добре, а сега нека вдигнат ръка тези, които смятат, че зодиакалният им знак говори за тяхната личност!
Приблизително половината ръце изчезнаха. Сред онези, чиято ръка оставаше вдигната, Кристофър си избра момчето, което го забавляваше най-много.
— Да, вие, млади човече, ей там. С Че Гевара на пуловера… Знаете ли, че той бързо се е превърнал в комунист екстремист и че е обрекъл народа си на мизерия?
Студентът вдигна рамене:
— Може би, но видът му е готин!
— Чудесно, виждам, че сте ангажиран политически и сте отговорен. Какъв е знакът ви?
— Роден съм на дванайсети октомври хиляда деветстотин осемдесет и пета година. Везни.
— Така… Според моя справочник родените под този знак са спокойни хора, не особено амбициозни, не се притесняват лесно, избива ги на филантропия. Това пасва ли ви?
— Категорично.
— Чудесно. Проблемът е, млади човече, че вие не сте роден под знака на Везни.
Кристофър почака шепотът в залата да утихне.
— Да, господин революционер по пантофи… Смятате се за Везна, но всъщност сте Дева. Така че, вместо да сте спокоен, не особено амбициозен и филантроп, вие всъщност много обичате комфорта, светската суета и комплиментите.
В шума, който последва думите му, Кристофър чу много пъти думите: "Този приказва каквото му мине през ума". Отново изчака залата да утихне. Бе свикнал слушателите му да реагират така, когато стигнеше до тази част на презентацията си.
— Да, знам… Това разбива на пух и прах общоприетата теория, но затова сме се събрали тук… Все пак ще ви обясня защо казаното от мен е вярно.
Кристофър пристъпи няколко крачки напред и застана в профил, за да подкрепи обяснението си с жестове.
— Понеже се върти непрестанно около Слънцето, в течение на годините оста на Земята бавно се отклонява. Грубо казано, с един градус на всеки седемдесет и две години. Местонахождението на астрологичните знаци по небето е било определено от вавилонците преди близо две хиляди години. А оттогава знаците са се преместили с повече от двадесет и седем градуса, което практически отговаря на пространството, заемано от един зодиакален знак. Ето защо днешният Телец би трябвало по-скоро да чете хороскопа на Овена, а Ракът — на Близнаците. За нещастие тук се наместват математиката и астрономията.
Защо не се говори по този въпрос? Защо всяка сутрин продължават да бълват глупости по радиото и в пресата? Ще ви оставя да размислите: това е най-добрият начин да обезкуражите потока от невежество и грешки.