— Знаеш ли, баща ти ми липсва и на мен, майка ти също — каза Кристофър. — Но там, където са, те те наблюдават и сигурно се гордеят с теб.
— А ти гордееш ли се с мен?
— Разбира се, че се гордея! Разправям на всички за теб! Ти си мой… — Кристофър щеше да каже "син", но промени намерението си. — Обожавам те! Сега и завинаги!
— Какво е завинаги?
— Нещо като любов. Не изчезва никога.
Кристофър погали Симон по главата и за малко двамата се насладиха на спокойствието на вечерта.
— Добре, а сега мисля, че е време да си лягаш… Скоро ще стане осем часът.
Малкото момче стана и тръгна бавно към стаята си.
— Ей, ей, банята, Симон. Душът и четката за зъби!
Симон отпусна раменете си и тръгна към банята, прегърбен като австралопитек.
Понеже знаеше, че инспекторката ще дойде след десет минути, Кристофър накара момчето да бърза и съкрати процедурата с миенето на зъбите.
Щом облече пижамата си, Симон пъхна ръка под леглото си и дръпна една кутия, в която се намираха вещи на родителите му, които бе взел от тяхната стая след смъртта им. Извади сивия суитшърт с качулка, марка "Аберкомби", който баща му носеше през уикендите, и се отпусна под завивката, като притискаше дрехата към себе си.
Кристофър седна на ръба на леглото и запали нощната лампа във форма на лазерна сабя, която разпръсваше нежна светлина в стаята.
— Лека нощ, Кристофър.
Мъжът прикри разочарованието си с усмивка.
Всяка вечер се надяваше Симон да му каже "татко".
Симон се обърна и зарови нос в свития на топка суитшърт. Кристофър го целуна по челото и излезе безшумно от стаята. После отиде в хола, потърси в интернет някакъв телефонен номер и набра код за чужбина.
14
Както се бяха уговорили, точно в 21 часа и 30 минути на вратата на апартамента се потропа. Кристофър отвори.
— Е, добре! Очевидно е вярно, че жителите на северните страни са по-точни от южните народи. Влезте, моля…
След като хвърли поглед на обстановката, Сара се почувства добре в апартамента. Стените бяха в цвят екрю. Журналистът се бе погрижил да запази автентичните архитектурни елементи на сградата, които придаваха топлота и уют на жилището. Като например широките дървени греди, които покриваха тавана, и широката дъбова колона насред хола. Подът бе покрит с дебели рогозки в светъл цвят и създаваше по-скоро впечатлението, че човек рови в пясъка, а не че стъпва по пода на парижки апартамент. Полилеи и абажури в най-чудновати къдрави форми разпръсваха мека светлина. Кристофър седна на любимото си място върху ъгловия диван и покани Сара да стори същото. Тя се подчини, мислейки си, че не долавя никакво женско присъствие в този апартамент. Значи дори собственикът му да летеше насам-натам като пеперуда, всъщност не мамеше никого. "Най-обикновен ерген, постоянно на лов за завоевания" — помисли тя. В това време обаче забеляза в коридора детски велосипед и футболна топка. Разведен мъж?
— Слушам ви — каза Кристофър. — Защо сте тук? И какво общо има това с Адам?
Говореше енергично и нетърпеливо почесваше тридневната си брада. Почти хипнотичното спокойствие на инспекторката го изнервяше. Сара прибра кичур коси зад ухото си, като внимаваше да не открие изгорената част от лицето си. После извади значката си и я постави върху ниската маса.
— Знам, че сте се обадили в полицейското управление на Осло, за да удостоверите моята самоличност. Надявам се, че вече сте спокоен.
— Точно така. Върша си работата. Журналист съм. Проверих информацията. Нямам желание да приемам случайни хора в дома си.
"Освен, може би, някоя красива студентка почитателка"-помисли си Сара, като го сканираше с поглед. Кристофър я огледа на свой ред. При други обстоятелства щеше да направи всичко възможно да съблазни тази жена с особен чар, в който долавяше смесица от студенина и нежност. Е, поне щеше да опита. Трябваше да признае, че от дълго време не се бе чувствал толкова смутен, защото тя го изнервяше с показната си самоувереност. Какво ли криеше под падащия върху лицето ѝ кичур? Тази жена сигурно бе доста претенциозна и без чувство за хумор, а и вероятно посвещаваше времето си да предизвиква интереса на мъжете. Така че, в края на краищата, нямаше да ѝ обърне особено внимание. Е, поне щеше да опита.
— Разследвам смъртта на един пациент в психиатрична клиника "Гаустад" в Осло — каза внезапно Сара, сякаш бе чула мислите на Кристофър и искаше да ги прекъсне. — Изглежда, вашият брат Адам е последният външен човек, който е видял нещастника. От "Жантикс" ми казаха, че е починал при катастрофа с кола, и ми дадоха телефонния ви номер.