— Е, хубаво, но какво означават?
— Ами това е мистерията в разследването…
Кристофър изтри капчиците дъжд по челото и косите си, които още не бяха изсъхнали.
— А проектът "МК-Ultra"? Той говори ли ви нещо?
— Вижте какво, Кристофър, аз ще направя собствени проучвания. А вие отсега нататък ще се грижите само за Симон. Благодаря, че ми помогнахте. Ще ви държа в течение…
— "МК-Ultra"… сигурен съм, че вече съм виждал това име някъде — продължи Кристофър. — Ще трябва да задълбая малко в тази следа.
— Окей, но междувременно ще заминете със Симон някъде, където никой не очаква да отидете, и ще останете там, докато не ви кажа да се върнете. Съгласен ли сте?
— Добре, добре… Ще видя как ще организирам нещата… Само че какво ще правите с това? В какво се състои продължението на вашето разследване?
Сара знаеше точно какво ще направи в минутата след заминаването на Кристофър. Само че премълча намеренията си, за да го предпази.
— Колкото по-малко знаете, толкова по-малко се излагате на опасност… Вече направихте много… На добър час! Грижете се за себе си и за Симон.
Тя се канеше да отвори вратата, когато Кристофър хвана ръката ѝ.
— Вали силно, минава полунощ, а ние сме в предградията. Няма да намерите такси. Ще ви придружа до дома на Пакрен и после, както обещах, изчезвам… Искам толкова, колкото и вие, случаят да се разплете бързо…
Сара едва не се усмихна от учудване. Как се бе сетил?
— Знам, че ще отидете там, сега, когато имате доказателство, че той е произвеждал LS 34 след хиляда деветстотин и седемдесета година, нали? Разполагате с нещо, с което да го накарате да говори…
Сара прибра мокрите си коси назад и откри лицето и челото си. Въпреки полумрака Кристофър забеляза обгорената част от лицето на инспекторката, обезформения ѝ клепач без мигли и липсващата вежда…
— Поемате голям риск, като ме придружавате…
— Какво ви се е случило?
— Пожарът, който предизвика директорът на "Гаустад", целеше да убива…
Кристофър смръщи вежди.
— И вие смятате, че ще мога да водя нормален живот след всичко, което открих през последните два дни? Вярвате, че ще упражнявам отново професията си, докато чакам хипотетичните заключения на разследването ви?
— Обикновено хората постъпват така.
— Ами вие какво ще правите?
В продължение на няколко секунди Сара изучаваше Кристофър със светлосините си очи. Знаеше, че не постъпва правилно. Само че това бе по-силно от нея. Направи му знак да си разменят местата, за да седне зад волана. Докато слизаше от колата, получи отговор на съобщението си, отвори го и седна на мястото на шофьора. После нагласи седалката и огледалото за обратно виждане както ѝ бе удобно, подготви и джипиеса.
— Откъде знаете къде живее Пакрен?
— Той е в червения списък и адресът му не е публично оповестен, но колегите ми от полицията в Осло за щастие имат достъп до този тип конфиденциални данни — каза тя и посочи с брадичка телефона си. — Така че от този момент нататък имате тридесет и три минути да ми кажете всичко, което знаете за проекта "МК-Ultra" — каза Сара, след като научи от джипиеса времето, необходимо да стигнат до адреса.
След това спусна отново кичура коса върху лицето си и се подготви да тръгне.
— Оставете си лицето открито, много повече ви отива — каза Кристофър и се наведе, за да огледа скритото от дъжда небе през прозореца на колата.
Сара отвори уста, за да възрази, но промени намерението си. Вгледа се за миг настойчиво в Кристофър. Поклати глава и прибра косите си назад, а после потегли към богатия квартал Марн ла Кокет[17].
— Слушам ви. Какво знаете за проекта "МК-Ultra" — попита Сара, преди да поеме по южната част на околовръстното шосе.
С поглед, забит в смартфона си, Кристофър ѝ направи знак с ръка да бъде търпелива. Редуването на мрак със светлина, въпреки осветлението по шосето, затрудняваше четенето на сайтовете, които той пробягваше с поглед.
— При следващия изход завийте надясно — каза устройството. — Остават ви шестнадесет километра.
На Кристофър му трябваха още няколко минути, за да прочете и бележките, които си бе извадил преди няколко години върху проекта "МК-Ultra". После той угаси екрана на смартфона си.
— Смахната работа…
— Кое?
— Всичко, което прочетох, съвпада с документите, които намерихме, както и с всички книжки на брат ми за Студената война.
Сара остави Кристофър да продължи, без да го пришпорва.
— Добре, сега ще ви прочета текста, който открих на сайта на "Ню Йорк Таймс". Малко е елементарен, но има една заслуга — ясен е. Проектът "МК-Ultra" е съкращение на израза "Mind Kontrol". Тази секретна програма е разкрита на широката общественост благодарение на една статия в "Ню Йорк Таймс" през хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година, а после и посредством комисия за разследване на американския сенат през хиляда деветстотин седемдесет и седма година. Накратко, за съжаление е доказано официално, че в продължение на почти двадесет години, от хиляда деветстотин и петдесета до хиляда деветстотин и седемдесета, ЦРУ е провеждало експерименти върху пациенти без тяхното съгласие, с цел да контролира човешкия ум. Това се е правело чрез инжектиране на наркотици — предимно LSD, но също така и чрез електрически, сетивни и психически стимулации върху пациенти в психиатричните болници, хора без семейства, проститутки или военнопленници. Признатата, или във всеки случай първоначалната, цел е била да накарат руските шпиони да говорят и ако е възможно, да ги принудят да се обърнат срещу собствения си лагер. Сенатската комисия, натоварена да разследва този проект, е извадила на бял свят двадесет хиляди документа, отнасящи се до тези експерименти, и е открила, че проектът е използвал бюджет, възлизащ на двадесет и пет милиона долара извън…
17
Марн ла Кокет — предградие в западната част на Париж, на 13 км от центъра. — Бел. прев.