— Ако се намесим, ще го спасим, но той ще наеме адвокати и никога няма да узнаем истината — прошепна мъжът.
Искането му бе недостойно, но Кристофър имаше право. Щяха да научат повече, ако чуеха това, което Пакрен щеше да каже, принуден от мъченията, отколкото ако предизвикат съдебен процес. Тя седна отново и погледна Кристофър през рамо. Той трепереше, а очите му бяха червени. Сара се питаше колко ли време щеше да издържи.
— Кълна ви се, че не знам какво са търсели. Аз само ги снабдявах с LS 34 — до днес… Това е всичко.
— Лъжа!
— Искаха да изследват неизследвани досега научни области… да доведат процеса толкова далеч, колкото никога не бе стигал… независимо на каква цена. Само това разбрах през годините, когато ги снабдявах със субстанцията. Нямах представа, че ви измъчват…
Потискащо мълчание последва признанието на Пакрен. Едва се чуваше умореното дишане на човека, който задаваше въпросите…
— Питам ви за последен път, господин Пакрен, кой ми причини това?
Пакрен мълчеше и стенеше от болка.
Човекът с изцапаните с кръв ръце отиде и взе една пинсета от малка чантичка, поставена върху масата, и я доближи до очите на Пакрен. Старият човек изхълца от ужас.
— Само едно име и спирам всичко — каза гласът по телефона.
Цялото тяло на стареца трепереше. Бе на път да отстъпи.
Стопени бяха и последните му съпротивителни сили. Палачът приближи пинсетата до ръката му, хвана един нокът и дръпна бавно. Кожата се разкъса на малки парченца. Воят бе непоносим. Кристофър се обърна рязко и повърна в ръката си. Пинсетата хвана и втори нокът. Старият човек рухна окончателно.
— Натаниел Евънс — каза той почти в агония.
— Кой е той?
— Натаниел Евънс.
Сара размени поглед с Кристофър. И двамата разпознаха името на човека, написал меморандума на ЦРУ, който Кристофър бе открил в документите на Адам.
— Жив ли е още? — поде гласът в слушалката.
— Да… Така мисля — отговори старият директор.
— А къде е?
Шарл Пакрен обърна глава настрани, като че ли се бореше с последни сили, преди да каже каквото искаха от него.
— Във Франция.
— Адресът му!
— Не съм го виждал отдавна.
— Адресът му!
— Улица "Пьоплие" сто и тринайсет. В Еври.
Сара усети напрежението на застаналия зад нея Кристофър. Обърна се. Той бе смъртноблед, с полуотворена уста и ококорени от ужас очи.
— Какво има? — прошепна тя.
Той не помръдна.
— Какво става, Кристофър?
— Това е… адресът на родителите ми…
19
Точно под краката им двамата мъже, които бяха измъчвали стария директор на "Жантикс", размениха няколко думи на руски. После по-едрият се обърна към Шарл Пакрен:
— Отиваме на адреса, който ни даде. Ти оставаш тук, докато се върнем. Ако си ни излъгал… — И той почисти един съсирек кръв върху нокътя си, — започваме всичко отново. Докато се вразумиш. Ясно ли е?
Шарл Пакрен изхленчи и отпусна пребитата си глава върху гърдите. По-едрият бандит му запуши устата.
Сара направи знак на Кристофър да се качи тихо по стълбите. Но той бе все още шокиран от чутото. Двамата убийци вече се изкачваха по стълбите, като разговаряха на руски. Сара изруга със стиснати зъби и разтърси Кристофър. Напълно замаян, той рязко стана и светкавично се изкачи по стълбите, без да се притеснява от шума, който вдигаше.
— Спри! — изрева единият руснак.
Сара отново изруга през зъби и изстреля един куршум напосоки, за да си даде време да настигне Кристофър. Не се чу отговор и рамката на вратата към подземието се разхвърча на парчета. Двамата минаха през фоайето, изскочиха навън и прекосиха градината, като тичаха с всички сили.
— Какво правиш? — избухна Сара, като видя, че Кристофър вади телефона от джоба си.
Полицията трябваше да иде за Симон веднага. Без да ѝ отговори, той набра числото 1 и тъкмо се канеше да набере и 7, когато нов изстрел разкъса кората на едно дърво до тях. Кристофър изтърва мобилния си телефон и веднага се наведе да го търси.
— Кристофър — не! — заповяда му Сара и го затегли за ръката.
Само че Кристофър вече не разсъждаваше трезво. Той мислеше само как да спаси Симон. Освободи се с рязко движение, като трескаво ровеше по земята, за да намери телефона си. Сара застана пред него.
— Вземи колата, ще пристигнеш преди полицията!
После стреля два пъти към сенките, които току-що бяха изскочили от къщата.