После потърси подкрепа от инспекторката, но Сара направи знак на Дорн да продължи разказа си.
— Това ми казаха болногледачите, когато пристигнах — поде той. — Бързо стигнали до извода, че пациентът имал паническа атака, след която последвал сърдечен пристъп. Само че колегата им от охраната се паникьосал, не чул диагнозата им и побързал да се обади в полицията с новината, че има самоубийство. Ето как се озовах тук.
— Във всеки случай, паническата криза трябва да е била доста яка! Представяте ли си някой да бъде обхванат от желание да се удуши със собствените си ръце?! — учуди се Тобиас.
Дорн не успя да прикрие раздразнението си, но Сара бе стигнала до същия извод и чакаше отговор от офицера.
— Казах това на болногледачите и те ми отговориха, че се намираме в заведение за психичноболни, където налудничавите кризи за жалост били често явление.
Офицер Дорн завърши разказа си. Бе доста притеснен. Съдебният лекар въздъхна като човек, когото са обезпокоили напразно.
— Е, хубаво, може да съм се натегнал, госпожо инспектор, но ги заварих толкова нервни и колебливи, че реших да проявя предпазливост. Сега нещата може и да изглеждат логични, но на мен никак не ми хареса как сменят версиите си от момента, когато ни повикаха, до момента, когато пристигнахме. А и този белег на челото. Странно е.
Сара бе съгласна, че нещата не са ясни. Не мислеше обаче, че са особено подозрителни.
— Кои са тримата дежурни от тази нощ?
— Двамата дежурни болногледачи Елиас Лунде и Леонард Сандвик са изолирани един от друг и чакат да ги разпитате, ако желаете. А нощният пазач Аймерик Грост е в друга стая на болницата. Ще го видите: млад е и работи в "Гаустад" едва от две седмици. И понеже ме попитахте, криминалистите вече се занимават с тези, които са на работа. Що се отнася до директора, той току-що дойде и още не съм се видял с него. Съжалявам, може би не трябваше да бия такава тревога по телефона…
Сара не му се сърдеше. Никога не се сърдеше на хора, които се ръководеха от съмнението. А и си задаваше въпроса дали все пак не бе по-добре, че е тук, вместо да изпадне в депресия в прегръдките на сестра си. Във всеки случай се опитваше да се убеди, че е така. Канеше се да поиска от офицера да я заведе при трупа, когато на стълбата от акажу се появи висок мъж в сив костюм. Бе придал на лицето си угрижен вид, а слепоочията му сивееха и му придаваха елегантен вид. Откритият му поглед, подчертан от обраслите вежди, издаваше човек, свикнал да ръководи. Огледа тържествено Сара и съдебния лекар.
— Аз съм професор Ханс Грунд, директор на болницата. Съжалявам, че са ви разкарвали напразно, но всъщност фактът, че са ви повикали, прави чест на моя екип. Смятали са, че постъпват правилно.
Директорът, който бе протегнал ръка, се сконфузи, като видя, че Сара продължи да стои с ръце в джобовете на якето си. Това впрочем бе неин принцип. Никога да не допуска физически контакт с лица, пряко или косвено свързани с някой случай. Много психологически изследвания бяха доказали, че дори леко докосване би могло да окаже влияние на един човек в отношението му към друг. Но колкото и професионално да бе поведението ѝ, тя никога не подценяваше човечността. Затова му кимна с глава. Докато директорът отпускаше ръката си, Сара забеляза, че кожата на десния му палец бе обелена. Огледа ръцете му и не забеляза друг изгризан нокът. Значи нямаше такъв навик. Очевидно смъртта на този пациент бе отключила емоционална реакция у него.
— Тобиас Лоустур, съдебен лекар — намеси се докторът, като видя колко се смути директорът от мълчанието на инспекторката.
— Приятно ми е. Простете ми, ако не съм особено приветлив, но смъртта на някой пациент, пък била тя и естествена, винаги ми причинява болка.
— Къде е тялото? — попита Сара.
Лицето на директора се напрегна и изрази раздразнение и обида.
— Добре разбирам, че след като сте тук, искате да спазите процедурата докрай. Впрочем смятам, че случаят няма да ви отнеме много време. Оттук, ако обичате.
С висящия от врата, му бадж той отвори металната врата вляво, която Сара бе забелязала на влизане. Тя го последва, а по петите ѝ вървяха съдебният лекар и офицер Дорн. Миризмата на почистващи препарати се примеси с тази на етер. Ханс Грунд се обърна за миг към Сара, без да спре.
— Разбирам, че не се чувствате особено добре в подобно място, госпожо инспектор. Спомням си, че дори аз навремето, докато бях на първия си стаж в психиатрична клиника, се питах дали съм създаден за тази професия. После обаче си дадох сметка, че причината за това е, че ми бе трудно да разбирам подобни хора. А когато изучих подробно патологиите, шокът от странностите им отстъпи място на интереса ми и на желанието да им помогна.