— Не, не казах нищо… и всичко ще бъде разрушено.
Кристофър задържаше дишането си, за да не пропусне нито дума.
— Не, Кристофър няма да оцелее… Предпочетох да ви предупредя, за да вземете мерки. Още повече, предвид факта, че Пакрен ме уведоми за някаква норвежка инспекторка от Осло, която разследвала Пациент 488… А що се отнася до острова… възможно е там да са останали някои неща, които бяхме принудени да зарежем… Да, господине, съжалявам, трябваше да разруша всичко, като тръгвах, но нали разбирате, че бяхме вложили толкова време да изградим всичко това, пък и аз разчитах, че ще успея да се върна. Да, господине, съжалявам… Ще се опитам да замина… Добре, господине… Довиждане.
Кристофър премести рязко капака. Баща му вдигна глава и срещна погледа на сина си, който скочи и се приземи тежко в подножието на стълбата. Едуард отстъпи назад към една малка масичка от акажу. С един поглед Кристофър обхвана помещението: вътре имаше кресло и празно бюро, над което бяха заковани няколко снимки на непознати хора и сгради.
— Кой си ти? — попита с ожесточение Кристофър.
Баща му се вгледа в него и не каза нищо. Кристофър бързо се приближи до баща си и сграбчи ръката му.
— По дяволите, връщаме се у дома и ти казваш на тези мъже всичко, което искат да узнаят!
— Остави ме — излая Едуард и се освободи с рязко движение.
Кристофър го хвана за яката и доближи лицето си до неговото:
— Ти си боклук! Боклук, който на всичко отгоре се смята за интелигентен! За по-умен от всички! Само че ти си само един психичноболен човек, садист!
После с рязко движение замъкна баща си до подножието на стълбата.
— Качвай се! — заповяда му Кристофър.
Баща му го гледаше, без да помръдне.
— Качвай се по тази проклета стълба!
Едуард извърна глава. Кристофър го заплаши с юмрук.
— Не ти стига, че уби жена си, а сега искаш да убиеш и внука си?! Качвай се!
— Какво си мислиш? Че съм прекарал целия си живот, пазейки тайната, за да разкрия всичко сега?
Кристофър удари баща си с юмрук в корема и той се сви на две.
— Качвай се по стълбата! — повтори студено Кристофър.
Едуард вдигна очи към сина си. В тях блестеше весело пламъче.
— Виждаш ли, че и ти използваш сила, за да получиш онова, което не можеш… — После се отпусна на земята.
В пристъп на ярост Кристофър вдигна баща си и го сложи на гърба си. Само че той бе твърде тежък и се съпротивляваше с всички сили. Тялото му се плъзна надолу, а Кристофър загуби равновесие и хвърли баща си на земята. Кракът на стареца се удари в земята и костите му зловещо изтракаха. Стенанието на Едуард огласи малкото помещение. На края на силите и нервите си, Кристофър се облегна на стената. Устните му затрепериха и сълзи опариха очите му.
— Защо правиш това? — попита го той, докато дишаше мъчително.
Едуард се изправи на лакти и се довлече до стената, като се мръщеше. Докато се превиваше от болка, ризата му се отвори и Кристофър забеляза, че нещо се подава под нея. Без да даде време на баща си да реагира, изтръгна връзка листове, които баща му се опитваше да скрие под дрехите си.
— Какво е това? — попита той, като вдигна нагоре листовете.
Едуард извърна глава. Кристофър бързо разлисти документите. Видя на много места думите "Пациент 488", колони от цифри и ръкописни бележки. В горната част на всяка страница имаше дати. Започваха от настоящето и стигаха до 1976 година. Видя и графити като в снимките в документите на Адам. Само че тук фигурите бяха уголемени и контурите на трите форми — риба, дърво и пламък, бяха оцветени, за да се виждат по-добре.