Едуард разтърка горната част на крака си и се намръщи от болка.
— Проницателен си като брат си, но трябва да знаеш, че това се плаща…
Кристофър усети, че му се завива свят.
— Да, бях принуден да го направя…
Кристофър заби нокти в дланите си, които трепереха от гняв.
— Как си могъл да го направиш?
Едуард погледна съкрушено сина си.
— За всичко е виновна майка ти…
— Какво?!
— Когато брат ти не успя да си намери работа, след като завърши финанси, майка ти се разтревожи много. Непрестанно ме подтикваше да се намеся и да му помогна. А това ми пречеше да работя по моите задачи. Накрая един ден направих нещо, което не трябваше да правя — помогнах на Адам да влезе в "Жантикс". Защото това бе единствената фирма, в която имах връзки. Адам никога не узна нищо, но аз поисках от Пакрен да приеме кандидатурата му. И за миг не си представях какво ще се случи…
— Адам откри, че LS 34 все още се произвежда и се доставя на психиатрична клиника в Осло — продължи мисълта му Кристофър.
— Точна така! И когато научих, че брат ти започва да рови в тази посока, се опитах да го откажа… Анонимно, естествено, но той не пожела да разбере. Въпреки заплахите, че ще пострадат Натали и Симон.
Кристофър настръхна от ужас, но запази мълчание, оставяйки баща си да продължи с откровенията за престъпленията си, като се надяваше да дойде ред и на онова, което искаше да узнае Лазар.
— В плана ми не влизаше Адам да умре — промърмори Едуард, наслаждавайки се на кехлибарените оттенъци в чашата си. — Катастрофата не бе предвидена. През онази вечер той просто трябваше да осъзнае, че хората, които обича, са уязвими. В анонимно писмо го бях заплашил с наказателни мерки срещу сина му. Ето защо, когато той научи, че Симон повръща, изпадна в паника.
— Разболял си Симон, за да уплашиш Адам?
При всяко ново разкритие на Кристофър му бе все по-трудно да повярва в ледения макиавелизъм на баща си.
— Средството за повръщане, което му дадох, имаше ефект само за два часа. Това не бе нищо — продължи Едуард с досада. — Брат ти пое сам риска, като караше като луд, за да се върне у дома възможно най-бързо. Онази вечер бяха на гости при приятели с Натали. Само той е отговорен за смъртта си и за смъртта на жена си. Той направи Симон сирак. Не аз…
Кристофър се бореше срещу силния порив да извърши акт на насилие срещу баща си, но животът на Симон бе по-важен от жаждата му за мъст.
— Защо изследванията ви трябваше да останат тайни? Защо бяха нужни толкова мъртъвци, за да ги запазите в тайна?
— Защото, ако ги разкриехме, щяха да умрат още повече хора. А и защото се заклех във вярност на хората, които финансираха изследванията.
— В рамките на проекта "МК-Ultra"?
— Жаден съм. Дай ми бутилката.
— Най-напред отговори.
Едуард вдигна рамене. Видът на Кристофър бе съкрушен.
— Доказваш лоялност, която не е необходима на твоите хора. Достатъчни ми бяха само два дни, за да открия, че проектът "Пациент 488" се финансира от ЦРУ чрез програмата "МК-Ultra". Ако наистина са държали проектът да остане секретен, са щели да вземат по-ефикасни предпазни мерки. Бориш се за кауза, която вече не съществува, и за хора, на които не им пука за теб.
Бащата на Кристофър дръпна от пурата и въздъхна.
— Дай ми бутилката уиски или няма да научиш нищо повече.
Кристофър стана и остави бутилката с алкохол на земята до Едуард. После отиде и се облегна на стената. Чувстваше се сразен. Чудеше се как да счупи черупката от безразличие на баща си и как да го принуди да спаси внука си. Как да трогне сърцето на този човек, който, така или иначе, бе негов баща?
— Знаеш ли? Въпреки че живя с нас през всичките тези години, въпреки че ни носеше на ръце, ми се струва, че в дъното на сърцето си ти не ни обичаше. Във всеки случай не колкото професията си… Но да стигнеш дотам, че да предизвикаш смъртта на сина си и да допуснеш да убият майка ни?! Впрочем защо не използва номера с плика клопка, когато Лазар заплашваше да убие мама? Не бе необходимо да чакаш да насочи оръжието си към Симон…
— Защото, ако се бяхме спасили, майка ти щеше да се превърне в заплаха за конфиденциалността на изследванията ми. Оставих Лазар да свърши онова, което щеше да ми се наложи да сторя аз. Удар с юмрук в стомаха ѝ щеше да има същия ефект.
— Но ти се намеси, за да спасиш Симон… — поде Кристофър със свито гърло. — Знам, че отношението ти към него е различно… Впрочем той винаги го е усещал и Бог е свидетел, че той те обича. След смъртта на Адам и Натали ти му даде всичко, на което баща му нямаше време да го научи и което аз не можех да му дам. Животът ти може би е бил посветен на изследванията ти, но това, което днес му придава смисъл, е Симон и дълбоката обич, която изпитвате един към друг.