Кристофър замълча. Не помръдна от мястото си, а погледът му бе замъглен от сълзи. В последвалото мълчание Едуард се наведе напред и издърпа голям брой листове, които бе скрил зад гърба си.
— Човечеството има нужда от хора като нас, за да прогресира — каза той, разстилайки листовете пред себе си, — от хора, за които науката и нейната власт стоят над чувствата.
— Какво има в тези документи? — попита Кристофър.
Баща му взе бутилката уиски и я изля върху краката си и листовете. Кристофър разбра твърде късно как той го бе манипулирал по време на целия им разговор. С енергично движение Едуард щракна запалката. Дрехите му и полетите със спирт листове пламнаха. За миг тялото на стареца се възпламени, като че ли бе поразен с коктейл "Молотов".
21
Кристофър поиска да издърпа баща си от пламъците, но той го отблъсна със силен ритник. Уискито течеше по дървения под. Огънят се разгоря още по-силно и започна да лиже стените на подземието. Едуард изрева, докато пламъците обвиваха тялото му и го превръщаха във факла. Отвратителна миризма на изгоряла плът отрови въздуха и мазето се изпълни с гъст дим.
Кристофър покри лицето си с ръце и затърси с очи какво би могъл да спаси от пламъците. Взе единствената пощадена от огъня снимка над бюрото. Оказа се, че това е черно-бялата снимка на баща му и двамата му другари в научните изследвания. Тя вече се гънеше и бе омекнала от горещината, но той успя да я грабне и се втурна към стълбата. Покатери се по нея и излезе от тайното скривалище, когато пламъците вече обхващаха пода. Като стискаше в ръката си единствената следа, която можа да отнесе със себе си, треперещ от ужас, Кристофър прекоси равнината, където вече танцуваха играещите отражения на пламъците от пожара, намери пътя към гората и стигна до къщата на родителите си.
Цялата му глава бучеше заради възпалената рана на челото. Но нищо не можеше да заглуши тревогата, която свиваше сърцето му. Влезе през остъклената врата на градината. Руският убиец се прицели за миг в Кристофър, а после насочи пистолета си към малкото момче, чиито очи все още бяха затворени, а главата му все така бе отпусната върху гърдите.
— Синът се върна — каза Сергей, като се обърна по посока на телефона върху ниската масичка. — Но без бащата…
— Тук съм, Симон — прошепна Кристофър и се приближи до изпадналото в безсъзнание момче. — Сега всичко ще е наред. Обещавам ти.
— Къде е Натаниел Евънс? — попита Лазар.
Кристофър отдръпна ръката си от гърдите на Симон, като се увери, че детето диша. После, преди да проговори, затвори очи, като че ли произнасяше наум последната си молитва.
— Баща ми се самоуби, като запали и документите си.
— Знаеш какво трябва да се направи, Сергей!
— Почакайте! — извика Кристофър. — Намерих нещо, което ще ви заинтересува. Има още двама души и те със сигурност знаят отговорите на вашите въпроси.
— Знам. Те са мъртви. Евънс бе последният, който можеше да ми каже нещо.
— Баща ми спомена някакъв остров, където се намират други документи! — побърза да каже Кристофър. — Каза също, че трябвало да ги унищожи. Значи са важни и са все още там.
— Какъв остров?
— Не знам — отговори Кристофър и наведе глава. — Но…
— В такъв случай тази информация не ми служи за нищо… Може да се отнася за който и да е остров по света!
Сергей се приближи бавно до Кристофър.
— Вижте какво, направих каквото можах! — паникьоса се Кристофър. — Нито аз, нито пък Симон трябва да плащаме за греховете на баща ни. Той е бил чудовище, а не ние. Точно обратното…
Лазар не отговори. В слушалката се чуваше само механичният шум от апарата му за дишане.
— Слушайте! Кълна ви се, че няма да кажа нищо за това, което се случи… Няма да се опитвам да ви намеря… — замоли се Кристофър.
— Сергей, отърви се от тях — нареди Лазар.
— He! — нададе вой Кристофър.
Напълно равнодушен, Сергей се прицели в слепоочието на мъжа.
— Чакайте! Чакайте! Ще открия вместо вас това, което търсите — подхвърли Кристофър, влагайки в думите си последната си надежда. — Да, ще открия каква е била целта на всичко, което баща ми ви е причинил. Ще намеря отговор на всичките ви въпроси. Само аз мога да успея. Но ако ме убиете или ако докоснете Симон, ще си умрете в незнание. И всичко, което сте свършили до този момент, няма да ви послужи за нищо!
— Почакай, Сергей — каза тихо Лазар.
Плувнал в пот, Кристофър преглътна, усещайки опряното в челото си дуло на пистолета.