— Току-що влязохме в кампуса на "Либърти Юнивърсити", сър. Деветнайсет часът и четиресет и шест минути е. Лекцията ви започва след четвърт час. Ще пристигнем точно навреме. Предпочитате да ви оставя да се съсредоточите или искате да ви запозная със съдържанието на последните ви съобщения?
Младежът, който бе произнесъл тези думи, носеше черен костюм, сливащ се с кожените седалки. Бе с къси коси и издължено лице, чиято единствена закръглена част бяха очилата с позлатени рамки. В нормални обстоятелства излъчваше увереност, характерна за поведението на лидер. Само че в този момент младежът като че ли с притеснение очакваше отговора на шефа си.
Седналият до него Марк Дейвисбъри си поигра с пръстена си и погледа известно време огромното зелено пространство на кампуса. Белите му коси бяха сресани назад, а връзката му — вързана перфектно. Бе облечен във втален костюм, ушит по поръчка. В погледа му се четеше дистанцираността на човек, който оставя на хората от антуража си да се занимават с обикновените задачи на ежедневието, за да може да се вглъби единствено в стратегията как да използва властта си.
— Определете ми среща с министъра на здравеопазването. Кажете му, че съм намерил начин да спести двадесет и петте милиарда, които му липсват, за да оправи бюджета си. Колко е нашата акция в момента?
Асистентът започна да трака бързо по сензорния си таблет и показа борсовия курс на "Медик Хелт Груп" върху екрана.
— Току-що минахме четиресет и девет долара и трийсет и шест цента, сър, а това прави средно…
— Плюс пет процента на седмица. Напишете не напълно ясно, но категорично съобщение за пресата относно предстоящата поява на пазара на ниски цени на новия ни софтуер за превенция на неоторизиран достъп до личната информация. Това ще възпре онези, които биха искали да продадат акциите си. Какво друго имаме да уреждаме?
Докато асистентът разсъждаваше колкото му бе възможно по-бързо, върху екрана му примига ново съобщение. Прочете го набързо и усети, че го залива гореща вълна и лицето му почервенява. Положи всички усилия да изглежда спокоен, пъхна пръст между яката на ризата и врата си, едва забележимо докосна бутона за регулиране на климатика върху страничната облегалка на седалката си и свали температурата с един градус.
— Ами, трябва да отговорите на административния съвет, който поиска извънредна сесия на двайсет и трети февруари… същия ден, в който е годишнината от кончината на майка ви.
— Това ще го решим по-късно, а сега ми кажи лошата новина, Джонас!
— Моля, сър?
— Намалихте температурата с един градус, защото последното съобщение ви изпоти. Нали така? Какво в него няма да ми хареса?
Джонас отлепи гърба си от кожената седалка. Преди няколко месеца шефът му бе отпразнувал осемдесетия си рожден ден, но все още бе жизнен — и физически, и психически, а това принуждаваше младежа да бъде постоянно нащрек.
— Ами, в "Дейли Трибюн" току-що е излязло ново изследване за мястото на религията в живота на нашите съграждани, сър. Обезпокояващо е, но пък показва, че борбата ви има основание.
Джонас дебнеше реакцията на шефа си, но такава нямаше.
— И така — продължи той с пресъхнала уста, — много изследвания, проведени от септември до декември върху десетки хиляди граждани, разкриват, че протестантите в Съединените щати падат под историческата черта от петдесет процента и вече са четиресет и осем процента. Били са петдесет процента през две хиляди и единайсета година и петдесет и три процента през две хиляди и седма. Свидетели сме на категорично… отдръпване. Същото е и с другите религии, защото много наши съотечественици (един от пет) заявяват — и Джонас се притесни от това, което се канеше да изрече, — че не принадлежат към никоя религия.
Дейвисбъри долепи устни до пръстена с изображението на свети Михаил, повалящ змея[20], и погледна през прозореца. Скоро тези сондажи щяха да предизвикват само насмешка. Най-напред — у него. Горд и удовлетворен от това, което подготвяше, се отдаде на носталгията. Когато джипът мина покрай огромния стадион — спортната гордост на университета, той си спомни първия път, когато бе дошъл тук… Тогава бе забелязал играчите от двата отбора, паднали на едно коляно и с наведени глави. В началото бе помислил, че се канят всеки момент да се нахвърлят едни върху други. Но не се чу стартово изсвирване и двата отбора не помръднаха от местата си. Останаха с наведени глави в продължение на минута. Едва след като се бе приближил, бе разбрал, че играчите се молят преди началото на мача.