Сара се съгласи. Да, в това имаше логика. Набра някакъв номер на телефона си.
— На кого звъниш? — попита Кристофър, който имаше да ѝ казва още неща.
— На един човек, който има възможност да получи списъка на всички действащи бази на американската армия през шейсетте и седемдесетте години на миналия век.
Кристофър се вгледа за миг в Сара, изненадан от подобна мълниеносна реакция.
26
— Четиресет и четири, четиресет и пет, четиресет и шест…
Лицето му ту се приближаваше, ту се отдалечаваше от земята.
— Четиресет и седем, четиресет и осем, четиресет и девет… петдесет.
Челюстите му бяха стиснати заради усилието. Той стана и въздъхна дълбоко, а после раздвижи раменните си мускули. Лицето на татуирания дявол над дясната му лопатка се намръщи. Взе хавлиената кърпа от мивката и избърса ръката си, върху която имаше следи от засъхналата кръв. По време на вечерята бе резнал бузата на един новак с бръснач, а той го бе обсипал със злобни думи и бе изплюл кървавата си слюнка в чинията му. И както винаги, пазачите не бяха видели нищо. Все още се подсмихваше след унизителния урок, който бе дал на младока. Легна на леглото и се втренчи в увисналия дюшек, върху който лежеше съкилийникът му. Този тип прекарваше времето си в легнало положение и непрекъснато бе със слушалки на ушите. Приличаше на аутист. С удоволствие би му разбил челюстта. Само че неслучайно бе оцелял в затвора: знаеше много добре кого не трябва да закача.
— Хоткинс! — извика един глас от коридора.
Татуираният затворник смръщи вежди и без да помръдне, се загледа дали надзирателят ще се осмели да отвори решетката сам. Усмихна се, като видя с него още двама пазачи със строги лица и внушителни рамене. Чу се шум в ключалката и решетките на килията се плъзнаха с ужасно скърцане. Главният надзирател влезе с палка в ръка.
— Стани!
Мускулестият затворник стана от леглото и застана в дъното на килията с ръце на стената.
— Прекрасно ме чу, Хоткинс! Тръгваме! Очакваното ти освобождаване за добро поведение току-що бе потвърдено… Влиза в сила веднага. Налага се да вярваме, че ангелите пазители служат и в ада.
Надзирателят не обърна никакво внимание на татуирания мъж до стената и почука по горното легло с палката си.
— Не се прави на велик, Уилям Хоткинс! — каза раздразнено той. — След десет години затвор би трябвало да имаш желание да излезеш, нали? Дори в полунощ…
Едва тогава завивката на горното легло се раздвижи и изплува лицето на плешив мъж на около четиресет години, чиито черни очи, наподобяващи стъклени топчета, изглеждаха напълно безчувствени. Извади слушалките от ушите си и скочи пъргаво от горното легло. Бе едър и въпреки че нямаше особено развити мускули, излъчваше физическа сила. Взе плейъра си, а също и малка Библия, която държеше под дюшека. После тръгна под недоверчивия поглед на пазачите. Неговият съкилийник изчака решетката да се затвори и чак тогава въздъхна с облекчение.
Хоткинс се наслади на всяка стъпка към изхода. Вървеше бавно, с презрителна усмивка на устните, отправена към останалите затворници, които за първи път се осмеляваха да го погледнат открито.
Връчиха му удостоверението за освобождаване, върнаха му портфейла с 56 долара и 75 цента, връзка ключове, документите му за самоличност, метален кръст с големината на длан и дрехите, които носеше в деня на затварянето му — якето, върху което все още бе пришит отличителният знак от флота. Той се облече, подписа се в регистъра на освободените затворници и излезе на свобода. Като обърна гръб на затвора "Стилуотър", осъзна, че за десет години не се бе променил. Не съжаляваше за убийството, което се бе опитал да извърши, религиозните му убеждения бяха непоклатими както преди, а тялото му, което не бе престанал да тренира през последните години, бе готово за нова битка.
Тръгна по улица "Пикет", осветена от уличните лампи, и вървя по нея, докато стигна до 95-а улица и зачака автобуса. Приближи се младо семейство с бебе в количка. Кърмачето втренчи сините си очи в бившия затворник.
— Тя много ви харесва — заяви гордо майката.
— Разрешава ѝ се — отвърна Хоткинс, преди да се отдалечи.
Изненаданата майка не се задълбочи да анализира необичайния отговор на странния мъж.